Дълбокото равнодушие и вероятно нелюбов към музиката при някои хора може да е свързано с неспособността на центъра за удоволствия в техния мозък да реагира на музикалните стимули.
Макар че музиката се смята за универсален език, не за всички хора този език е разбираем.
Някои просто не възприемат музика и това може да е свързано с нарушение на слуха, наречено амузия. При амузията страда точно музикалният слух – човек не разпознава известни произведения, не възприема съчетанието на звуци и т.н.
Амузията може да се сравни с неразпознаване на езика, когато човек, чуващ чужда реч, не може да разпознае нито дума в нея. Но това не е единствената причина – изследователи от Барселонския университет (Испания) са открили още една и са я нарекли музикална анхедония. Хосе Марко-Паларес и колегите му се опитали да проверят как различните хора възприемат музиката и получават удоволствие от нея.
Някои харесват мелодията в музикалните произведения, други търсят ритъма, трети ценят формално-композиционните прелести, други – всичко заедно, но така или иначе нашите впечатления от музиката в голяма степен опират на чувството за удоволствие или неудоволствие.
А това означава, че тук е задействан комплекс от нервни центрове, наричани система за подкрепа и отговарящи за удоволствието, удовлетворението и т.н. И може да се предположи, че при някои форми на музикална невъзприемчивост проблемите ще бъдат свързани именно със системата за подкрепа.
Точно това си помислили и учените. Психологическите признаци на музикална анхедония те установили с помощта на психологически въпросник. Някои хора, както се оказало, можели да получават удоволствие от най-различни източници, само не и от музиката. Тук обаче може да става въпрос и за слухова невъзприемчивост, тоест за амузия.
Тогава изследователите избрали няколко доброволци и ги обединили в три групи. Първата получавала голямо удоволствие от музиката, втората – средно, а третата изобщо не я възприемала. На всяка група били предлагани две задачи – необходимо било да оценят собственото удоволствие от музикалното произведение и да изпълнят някакъв тест, където за скоростта на отговора се давало парично възнаграждение.
Смятало се, че двете задачи действат на системата за подкрепа и стимулират отделяне на невромедиатора допамин. По време на тестовете изследователите следили за честотата на сърдечния ритъм и измервали електропроводимостта на кожата на доброволците, която се мени при отделянето на пот. По двата показателя можело да се правят изводи за емоционалното състояние на човека.
Както пишат изследователите в сп. Current Biology, при хората от третата група (които не получавали удоволствие от музиката) системата за подкрепа работела като цяло нормално, реагирала адекватно на паричното възнаграждение, но била абсолютно глуха за музиката. Музикалното възприятие при тези хора обаче било в норма.
Ако се продължи аналогията с чуждестранната реч, то в този случай човек различава думите, но те не предизвикват никакви емоции в него.
Тези данни хвърлят различен поглед върху работата на системата за подкрепа, която се ползва с особена популярност сред психолозите и невробиолозите. Получава се, че тя може да действа доста избирателно и че нашите пристрастия може да зависят от „любовта“ и „нелюбовта“ на центъра за удоволствие.
Колкото до това защо някои хора не харесват музика, то тук отговор още няма – учените успели да разберат механизма на нелюбовта, но с въпроса „защо“ има очевидни проблеми. Защото!
Макар че е възможно тези, които не обичат музика, просто да не са открили онова музикално произведение, които да ги трогне до дъното на душата.
