Макар че у мъжете, както се смята, е по-силно развит духът на съперничество и конкуренция, в някои случаи те са по-активни в сътрудничеството от жените.
Това се случва например, когато в групата има йерархия и е необходимо да се прокарват мостове с тези, които стоят по-ниско на социалната стълба.
Смята се, че мъжете са по-склонни към съперничество от жените, които предпочитат не толкова да се съревновават, колкото да сътрудничат.
Възможно е нещата често да стоят именно така – в края на краищата мъжете в цялата човешка история са съперничели и са се сражавали, докато жените са пазили огнището, колективно са отглеждали децата и т.н.
Само че психолозите от Харвард (САЩ) решили да проверят това твърдение и внезапно открили обратното. Както съобщават в сп. Current Biology Джойс Бененсън и колегите ѝ, жените всъщност не са толкова склонни към сътрудничество, колкото мъжете.
Методът, от който се възползвали изследователите, бил доста своеобразен – авторите избрали 50 научно-образователни организации, в които на психологическите катедри имало поне по двама мъже и жени на длъжността професор и по двама старши преподаватели.
Учените анализирали авторския състав в статиите, които сътрудниците на тези катедри са написали от 2008 до 2012 година, а именно колко често по-високопоставени колеги са избирали за съавтори такива, които стояли по-ниско от тях на йерархичната стълба.
Оказало се, че професорите мъже и професорите жени в еднаква степен били готови да си сътрудничат с колеги, равни по ранг с тях (авторите оценявали сътрудничеството само в рамките на един пол, тоест мъже с мъже и жени с жени). Ако ставало дума за сътрудници от по-нисък ранг, то професорите мъже се оказвали по-склонни към сътрудничество, отколкото професорите жени.
Джойс Бененсън и колегите ѝ не за първи път обръщат внимание на особеностите на социалното поведение при различните полове. В по-ранни експерименти изследователите работили с деца и тогава успели да изяснят, че момчетата са по-склонни към групово общуване, докато момичетата предпочитат отношенията с приятелки. Такива разлики се проявявали още на 6-месечна възраст, но с „невъоръжено око“ те можели да се забележат на 5-6 години.
Любопитно е, че по същия начин се формират взаимоотношенията и в групите на шимпанзетата. Самците, разбира се, постоянно водят борба за доминиране, но същевременно имат доста приятели и когато е необходимо да защитават друга група, приятелите застават на една страна. Самките, напротив – са по-склонни да избират определени приятелки.
Тоест мъжкият пол при приматите се отличава с по-широка природа, що се касае до социални контакти, докато женските предпочитат по-затворени и фокусирани взаимоотношения. И резултатите по университетската професура, изглежда, напълно логично следват от това.
Това впрочем не значи, че на жените не е присъщо да сътрудничат – по-скоро тук следва да се говори, че в някои ситуации те са склонни към коопериране в по-малка степен от мъжете. Например когато в групата има изразена йерархия.
От друга страна, да не забравяме, че човек е силно подложен на социокултурно влияние, което силно може да модифицира поведенческите схеми.
