Боклукът от океана изчезва незнайно къде

Риби и морски животни изяждат почти всички пластмасови отпадъци в океана, твърдят еколози.

Милиони тонове – толкова пластмаса може да плува в Световния океан днес, като се отчита, че човечеството използва този материал повсеместно. Но ново изследване сочи: 99% от тази пластмаса липсват.

Възможно ли е обяснението да е в това, че я яде рибата?

„Пластмасата има потенциал да влезе в глобалната хранителна верига чрез океана – казва Карлос Дуарте, океанограф от университета на Западна Австралия в Кроули. – И ние също ще станем част от тази хранителна верига.“

Хората произвеждат почти 300 милиона тона пластмаса на година. Голяма част след това се озовава на сметищата. Но през 70-те години в хода на изследване на Националната академия на науките на Австралия се изяснило, че 0,1% от цялата пластмаса попада в океана заедно с попадащите в него реки, в хода на наводнения и бури и благодарение на корабите.

Някои материали се съхраняват в капана на арктичните ледове, други доплуват до бреговете, а трети могат да образуват огромни отпадъчни петна и острови.

Но повечето боклуци продължават своето плаване по океаните и моретата. Понякога течения и водовъртежи събират отпадъците от пластмаса в големи струпвания, подобни например на Голямото тихоокеанско боклукчийско петно.

За да изяснят колко боклук плава в такива „петна“, учените се отправили по море с четири кораба на научноизследователския проект по изучаване на океаните Malaspina expedition. Те улавяли пластмаси с малки мрежи във всички пет основни спирали на океанските течения през 2010 и 2011 г.

След това, използвайки тези данни, изследователите изчислили глобалното замърсяване на океана с пластмаса. Очаквало се, че показателите ще достигнат един милион тона, но накрая цифрата се оказала доста по-скромна – 40 000 тона. Тоест изследователите просто не успели да открият 99% от пластмасата в океана.

Според Дуарте, ръководител на експедицията, множество пластмасови частици може да са изядени от морските животни. Често пластмасата плава в открития океан и вълните и слънчевите лъчи може да я раздробяват на все по-малки частици. Накрая те стават толкова малки, че могат да изглеждат като храна за рибите.

Експертите със сигурност знаят, че морските животни ядат пластмаса, но биологичните последствия от този процес все още не са ясни. Към пластмасата може да има замърсители и други токсични вещества. Когато малките животни ядат такава отровена пластмаса, отровите след това могат да попаднат по хранителната верига към пазарните видове. Може да се окаже и че малките рибки умират от отравяне или повръщат отровата, без да влияят на видовете, които човек употребява като храна.

Издигат се и много други хипотези, с помощта на които учените се опитват да обяснят загадъчното изчезване на пластмасата. Например съществува възможност пластмасата просто да отива на морското дъно под тежестта на прикрепили се към частиците микроорганизми или екскременти на животни, или че я изяждат микроорганизми.

„Наличието на пластмаса на морското дъно е най-лошият сценарий – смята екологът Андрес Козар от университета в Кадис, Испания. – В океанските дълбини натрупването на пластмаса предизвиква необратими изменения на тази тайнствена екосистема, преди ние да успеем да разберем това.“