Междупланетни водорасли

Фосилизираните организми в древната Земя може да се срещат и на Луната, твърдят астрономи.

Повърхността на Луната може буквално да е покрита с фосилизирани следи от живот, попаднали на нейната повърхност от Земята. Големите астероиди, паднали на нашата планета в далечното минало, може да се изхвърлят в Открития космос с планинските породи, почвата и водата от океаните, и част от тези отломки са падали на повърхността на Луната.

До този извод са стигнали британски астрономи, които проверили могат ли вкаменелости и фрагменти от клетки на древни водорасли и бактерии да оцеляват по време на пътешествие до Луната и други планети от Слънчевата система, в статия в сп. Philosophical Transactions of the Royal Society A.

Почти цяло столетие учените активно дискутират могат ли да се съхраняват следи от живот или дори жизнеспособни спори и други едноклетъчни организми в метеорити, падащи на повърхността на Земята. За това време са натрупани множество аргументи в полза на възможността и невъзможността за подобен феномен.

Без отговор на този въпрос учените не могат да проверят хипотезата за панспермията, според която животът може да се разпространява по галактиката и Вселената чрез астероиден „автостоп“. Баща на тази научна теория е шведският химик Сванте Арениус, който я е формулирал в по-съвременен вид през 1903 г.

През следващите години са я поддържали много видни астрономи и биолози, макар популярността на панспермията рязко да е спаднала в периода между 70-те години на ХХ век и началото на сегашното столетие благодарение на успехите в експерименталната проверка на главния ѝ конкурент – теорията на абиогенезата.

Интересът към панспермията рязко нараснал в последните години на ХХ век благодарение на откриването на предполагаеми следи от бактерии в антарктическия метеорит Allan Hills 84001 през 1996 г., които впоследствие са признати за научна грешка. Миналата година опити на биоспътника „Бион“ са предоставили сериозни аргументи в полза на панспермията. Повторна проверка на тези резултати се провежда сега на наследника на „Бион“ – апарата „Фотон“.

Марк Берчел от университета на Кент и няколко други британски астрономи са пристъпили към проверка на теорията на панспермията от друг ъгъл. Те си задали въпроса, какви натоварвания изпитват фосилизираните следи от живот или спори от живи бактерии по време на двата най-травматични етапа от пътешествието им през Космоса – изхвърлянето на съдържащите ги породи от повърхността на планетата и тяхното попадане на друго небесно тяло.

Ако бактериите могат да преживеят такова претоварване, то панспермията принципно е възможна, а обратният факт поставя под съмнение подобен сценарий за разпространението на живота по Вселената.

За проверка на хипотезата авторите сглобили специална „астероидна пушка“, която позволява да се ускорят малки фрагменти материя до скорости, които истинските метеорити развиват при падане на Земята или други планети. За „куршуми“ на тази пушка астрономите използвали утаечни породи, съдържащи в себе си фосилизирани диатомови водорасли.

Учените изрязали част от вкаменелостите и ги замразили във вода, получавайки по такъв начин имитации на ядра на комети, които се смятат за един от възможните преносители на живот според привържениците на панспермията.

Общо Берчел и колегите му провели девет експеримента, в хода на които постепенно увеличавали скоростта на движение на лабораторния астероид и неговата маса. Във всеки случай астрономите измервали силата на сблъсъка, наблюдавали неговите последствия и събирали отломки от метеорити и комети, оценявайки степента на съхранение на вкаменели останки от водорасли в тях.

Противниците на теорията на панспермията смятат, че голяма част от метеоритите се ускоряват прекалено силно по време на падане. Според изчисленията им в момента на удара по повърхността възниква налягане от десетки или стотици гигапаскала. Сблъсъкът трябва да унищожи не само и най-жизнеспособните микроби, но и самите следи от присъствието им в породите.

Опитите на британските астрономи показали, че дори при относително високи скорости, превишаващи пет километра в секунда, учените успели да открият десетки и стотици фрагменти фосили, позволяващи еднозначно да се установи тяхната органична същност.

Както подчертават изследователите, при сблъсъка куршумът-метеорит се подлага на налягане от 19 гигапаскала, което директно опровергава твърденията на противниците на панспермията за невъзможността за оцеляване на вкаменелости и микроби при толкова високо натоварване.

Резултатите от тези експерименти са интересни не само от гледна точка на реалистичността на панспермията, но и за това как следите от земен живот са могли да се разпространяват по Слънчевата система в предишните геоложки епохи.

За последните 3,5 млрд. години (времето на съществуване на живота на Земята) нашата планета е преживяла десетки сблъсъци с големи астероиди и стотици по-малко значими катаклизми. Подобни произшествия трябва да са довели до изхвърляне на голямо количество земна материя, включително и утаечни породи с вкаменели останки от водорасли и бактерии, в Открития космос.

Тези земни микроастероиди и метеорити може да са попаднали навсякъде в Слънчевата система и да са паднали на повърхността на всяка планета, включително Марс и други небесни тела, където учените очакват да открият следи от живот. Но голяма част от тях, както смята Берчел, трябва да се е озовала на повърхността на Луната, чиято неголяма маса и липса на атмосфера създават благоприятни условия за съхранение на отломки.

Ако автоматичните сонди или астронавти успеят да открият такива фосили на Луната в близко бъдеще, то астробиолозите и планетолозите ще подхождат изключително предпазливо към изучаването на вкаменели останки от бактерии и други микроорганизми, които потенциално може да бъдат открити на Марс, Европа или други небесни тела. Напълно е възможно свидетелства от съществуването на живот наистина да са отнесени на тези области от Земята.

От друга страна, може да се говори и за обратното – следи от живот от други планети в Слънчевата система могат принципно да преживеят процеса на падане на повърхността на Земята. Това трябва да подбуди астрономите още веднъж да проверят структурата на Allan Hills 84001 и други „небесни камъни“, в които са откривани намеци за следи от вкаменели микроби, заключават авторите на статията.