Кой има нужда от религиозните ритуали – хората или паразитите?

Някои от религиозните ритуали живеят броени дни и не излизат извън границите на тесен кръг посветени.

Други съществуват столетия и дори хилядолетия, разпространявайки се сред милиони хора. Но какво, ако успешността на едни или други религиозни ритуали далеч не се определя от хората?

Класическо обяснение за разпространението на религиите и религиозните ритуали дава теорията на мемите.

Концепцията и самият термин „мем“ са били предложени от еволюционния биолог Ричард Докинс в книгата „Егоистичният ген“. По аналогия с гените това са единици културна информация, които, както и гените, са способни да мутират (да се променят), размножават, а това значи – да еволюират.

Успешните меми, които леко се предават и се запомнят добре, оцеляват, а останалите изчезват. Съвременните антрополози разглеждат религията като културен мем, който се разпространява чрез общуване между хората.

Но съвсем наскоро руските учени Александър Панчин, Александър Тужинов и Юрий Панчин от Института по проблемите на предаването на информацията към РАН са публикували в сп. Biology Direct статията „Могат ли микробите да предизвикат пристрастие към религиозните ритуали. Мидихлориани: хипотеза на биомемите“, в която издигнали интересна хипотеза: някои религиозни практики представляват биомеми, тоест проява на симбиоза между информационните меми и биологичните организми (което напомня на концепцията на мидихлорианите от сагата „Междузвездни войни“).

„Нашата хипотеза, разбира се, е доста спорна. Рецензентите на статията признават идеята за интересна, макар да смятат, че тя по-скоро е невярна. Но от друга страна, когато Маршал и Уорън издигнаха своята хипотеза, че най-разпространената причина за язва на стомаха е инфекция с Helicobacter pylori, а не стрес или люта храна, както дълго време се смяташе, то просто им се смееха. А след това се оказа, че са били прави“, казва един от авторите – Александър Панчин от секцията по молекулярна еволюция.

„В историята на науката съществува цяла редица подобни примери, в които причините за някои състояния се оказвали именно микробите, а не нещо друго. Сега се появяват все повече изследвания за това, че стомашната микрофлора (микробиом) на човека може да влияе на неговото поведение. Смята се, че някои микроорганизми могат да засилват тревогата, депресията и дори да влияят на развитието на болестта на Алцхаймер. Може би и причината за някои религиозни ритуали също са микроорганизми?“, добавя Панчин.

Обяд за котката

В природата се срещат множество примери за паразитни организми, способни да управляват приемниците си и да ги карат да изпълняват безсмислени и дори вредни действия, подпомагащи разпространението и размножаването на паразита.

Ларвите на плоския червей Dicrocoelium dendriticum карат инфектираните мравки нощно време да се изкачват на високи треви и да се закрепват на върха. Това прави мравките (и ларвите на паразита в тях) леснодостъпни за едрия рогат добитък – крайния приемник на паразита, в който той се размножава.

Паразитният червей Spinochordodes tellinii (известен също като „конски косъм“) насочва своя приемник – скакалеца Meconema thalassinum – към водата, където възрастният паразит се размножава, а приемникът обикновено загива.

Поведението на приемниците си могат да променят и някои гъби, вируси, ракообразни, протозои. Да вземем например вируса на бяса, който прониква в централната нервна система и предизвиква пристъпи на агресия – бесните животни хапят други животни и така разпространяват вируса.

През 2013 г. в сп. Ecology Letters била публикувана статия, в която се казва, че ракообразните от рода Artemia, инфектирани с плоски червеи и микроспоридии, много по-често се събират на стада. Тези стада стават видни за птиците (например фламингото), крайния гостоприемник на паразита.

Във връзка с това възниква предположението, че паразитите могат да допринасят за социализацията на ракообразните, за да ги изяждат по-активно.

Но вероятно най-известният пример от такъв род е простото едноклетъчно токсоплазма. Крайният гостоприемник на този паразит са котките, а гризачите се явяват междинен. Гризачите, инфектирани с токсоплазма, проявяват голяма толерантност към котешката миризма и са по-склонни да излизат на открито, където стават лесна плячка за хищниците. Тоест токсоплазмата помага на гризача да стане обяд за котката.

Токсоплазмата влияе и върху поведението на човека, макар и не с такива фатални последствия. Около една трета от населението на Земята е инфектирано с токсоплазма и такива хора често попадат в автомобилни катастрофи, имат изменено възприятие към миризмата на котешка урина, по-често страдат от шизофрения и депресии.

Ритуалните целувки

Когато изучават влиянието на паразитите върху животните, особен интерес представлява поведението на заразените особи, които допринасят за разпространението на паразитите и не помагат за оцеляването или размножаването на гостоприемниците.

Руските учени са обърнали внимание на някои религиозни ритуали. В повечето разпространени религии съществуват ритуали, които потенциално допринасят за разпространението на инфекции – обрязване, причастие, търкаляне в юдаизма, ритуално измиване в исляма, както и ритуално поклонение в Мека.

Светите източници и светената вода нерядко са пълни с микроорганизми, включително патогенни. Освен това свещените реликви, които в хода на религиозните церемонии се целуват от множество хора, стават средство за предаване и разпространение на микроорганизми.

„През 2012 година в сп. Behavioral and Brain Sciences беше публикувана статия, където е показана връзката между религиозността и паразитния стрес в човешките популации – колкото повече са паразитите, толкова средно е по-висока религиозността – казва Александър Панчин.

Ние предлагаме биологично обяснение на този социален феномен, което може да хвърли светлина на произхода и причините за разпространение на някои странни религиозни практики. Разбира се, нашата хипотеза да не се опитва да даде обяснение на съществуването на религиите, а само на съществуването на някои религиозни ритуали, допринасящи за разпространението на инфекции.“

Според авторите проверката на хипотезата не се отличава много от проверката на всяка друга за ролята на един или друг микроорганизъм в появата на някое заболяване или симптом. Разликата е само в това, че е необходимо първо да се открие този потенциален микроорганизъм.

Той може да се търси с използването на методите за разчитане на ДНК от ново поколение, чрез сравняване на разнообразието от микроорганизми между хората, доброволно изпълняващи и неизпълняващи конкретни религиозни ритуали. Подобни изследвания, наречени методи за сравнителна метагеномика, сега се прилагат все по-широко.

Както хората населяват Земята, така и човек е населен с микроорганизми, които са около десет пъти повече от собствените му клетки – 1014−1015. Основната част живеят в храносмилателния тракт и носоглътката (около 75%), в пикочната система (2−3% при мъжете и до 9−12% при жените) и върху кожата.