Откриха белтък, способен да редактира другите белтъци

Белтъците се явяват високомолекулни органични вещества, които се състоят от алфа-аминокиселини.

В живите организми аминокиселинният състав на белтъците се определя от генетичния код, но сега учените са открили напълно нов начин за построяването на белтъка.

Белтъците се образуват от аминокиселини в структурните части на клетките, наречени рибозоми, като структурата на всеки от белтъците е кодирана в ДНК.

Генетичната информация се предава от ДНК в рибозомите с помощта на молекули предаватели на информационната или матричната РНК, а въз основа на информацията, предавана от молекулите, в рибозомите се изпълнява синтез на белтъка от съответния тип.

Екип американски учени от университетите на Юта, Калифорнийския и Станфордския, са открили принципно нов начин за строителство на белтъците в живите клетки. Жълтото образувание на картинката е белтъкът Rqc2, който, както станало ясно, е способен да поеме върху себе си функцията на матрична РНК.

Той е свързан с молекулите рибозомна РНК (показани със синьо и зелено) и дава на рибозомите (бялата спираловидна маса) командата да вградят в синтезирания белтък случайна последователност на аминокиселини.

Но целта на работата на белтъка Rqc2 не е синтезът на „случайни“ белтъци – този процес е само част от рециркулация на материала, която се активира при възникване на проблеми в синтеза на нормалния белтък.

Учените са успели да фиксират, че в случай на грешки на синтез на молекули белтъкът Rqc2 веднага се съединява с молекулите на рибозомната РНК, което в резултат води до появата в структурата на синтезирания белтък на вложки от 20 случайни звена на аминокиселини от два типа – аланин и треонин.

Очевидно такова поведение на белтъка Rqc2 се явява частично защитен механизъм, който предпазва клетките от появата на дефектни белтъци – случайните последователности от две аминокиселини изпълняват ролята на слаби звена, които допринасят за бързото разрушаване на молекулите на „бракувания“ белтък.

Изследователите смятат също, че този механизъм може да играе ролята на тест на работоспособността на рибозомите.