Прахът, който ни затрупва, и прахът, който ражда звезди

Дори в плътно затворена къща за две седмици падат около 12 000 прахови частици на квадратен сантиметър хоризонтална повърхност.

Сред тях 55% са минерални частици, 12% – текстилни и хартиени влакна, 19% – люспи от кожа, 7% – цветен прашец, 3% – частици сажди, и 24% частици с неустановен произход.

Какво още знаем за праха?

• Прахът е нееднороден и може да се каже – универсален: това са микроскопични частици практически на всеки сух прахообразен материал.
• Много бозайници и птици си вземат прахови вани в качеството на хигиенни процедури или социално-поведенчески ритуали.
• Пилетата толкова обичат да се къпят в прах, че понякога разиграват този процес в клетките, където такъв няма.
• За разлика от птиците, хората винаги са се опитвали да се отърват от праха. Английският инженер Хюберт Сесил Бут през 1901 година направил прахосмукачка, която била толкова огромна, че се превозвала с каруца и работела на бензин. При почистване тя оставала на улицата, а маркучите се протягали в помещението през вратата и прозорците.
• Когато холандският естественик Антони ван Льовенхук за първи път разгледал домашния прах под микроскоп, с учудване открил в него множество микроскопични акари.
• Домашните прахови акари са произлезли от паразитите, които постоянно преживявали от своите стопани.
• Основно праховите акари се хранят от частичките от твърдата кожа, която губим. А мъртвите акари и техните изпражнения могат да предизвикат алергични реакции при хората.
• Прахът може да предизвика не само астма, но и силикоза, пневмокониоза и други белодробни заболявания. Вдишването на азбестов прах може да доведе до мезотелиом – рядко злокачествено заболяване.
• Много материали образуват горещ прах. В американския щат Джорджия през 2008 година взрив на захарен прах унищожил голям завод, при което загинали 14 души и около 100 били ранени.
• По време на прочутия Прахов котел (серия прахови бури в САЩ и Канада, случили се между 1930 и 1936 година) няколко хиляди души починали от предизвикана от праха пневмония.
• Праховите бури и праховите ветрове често имат собствени имена и термини – хабуб в Судан, хамсин в Северна Америка или самум на Арабския полуостров.
• Огромната така наречена депресия Боделе в източната част на Сахара се явява най-големият източник на прах в света.
• Прахът от Боделе се носи през Атлантическия океан към Южна Америка, където желязото и фосфорът, които се съдържат в него, оплодотворяват бедните на хранителни вещества почви в тропическите гори на Амазонка.
• Маршрутът от Чад до басейна на Амазонка не е единствената „прахова магистрала“ в света. Например прахът от пустинята Гоби отлита на изток към централната част на Тихия океан, като се задържа в атмосферата в продължение на 4–7 дни, преодолявайки хиляди километри за това време.
• Прахът в щата Колорадо се премества от платото Колорадо и платото Голям басейн на изток, към заснежените планини. Праховият сняг не може да отразява също много Слънце, както чистият, затова той се топи по-бързо.
• НАСА следи движението на праха с помощта на наземна мрежа от роботизирани сензори.
• Астрономите постоянно наблюдават космическия прах, който пречи на обзора на телескопите. Този прах се явява суровина за нови звезди и планети, а понякога попада и на Земята.
• През 1999 година НАСА пусна мисията Stardust, предназначена за събиране и изследване на частици космически прах. В процеса на събиране е използван аерогел, материал, който 99,8% се състои от кухи пори.
• Изследователите от НАСА качили снимки с резултатите от микроскопично сканиране на фрагменти аерогел в мрежата и призовали желаещите да помогнат в търсенето на частици космически прах. Първата частица открил канадецът Брус Хадсън със своя домашен компютър – тя получила името Орион. Досега са открити 7 частици – в тях са открити магнезий, алуминий, хром, никел, манган, мед, галий, а също изотопът желязо-60.
• Комическият прах може да се забележи в Зодиакалната светлина благодарение на разсейването, което излиза от частиците. Осветяването от „праховата“ Вселена се вижда в западната част на небето след залеза на Слънцето и на изток преди изгрев.