Топ 10 на световните загадки, неразгадани и до днес

Много хора обичат да разгадават велики загадки и на някои определено им се получава да ги обвиват в още повече мистерии. Особено привлекателни са тези, които още не са разгадани.

Шифри, загадки и кодирани послания предизвикват интрига: защо тези послания са шифровани? Какви велики тайни може да крият?

Подобни загадки са много, но в духа на времето ние ще се спрем на Топ 10 от загадките на света, които не са разгадани и до днес.

На първо място безспорно е Ръкописът на Войнич.

Наречен в чест на полско-американския търговец на антикварни книги Уилфрид Войнич, който го придобил през 1912 година. Ръкописът на Войнич е детайлна книга, доста дебела за времето си – 214 страници, написана на абсолютно неизвестен език.

Независимо че ботаник и IT специалист стигнали до заключението, че ръкописът съдържа описание на флората и фауната и е написан на един от езиците на ацтеките, този език не е разгадан и до днес.

Wikimedia Commons

Страниците на ръкописа са изпъстрени с цветни рисунки и странни диаграми, изображения на невероятни събития, както и растения, които не приличат на нито един от известните ни видове. Това само добавя интрига към документа, който е невъзможно да се разшифрова.

Авторът на манускрипта също е неизвестен, но радиовъглероден анализ, както и няколко експертизи са показали, че страниците му са произведени някъде между 1404 и 1438 г. Ръкописът е наречен „най-загадъчния в света“.

На второ място е Криптос, загадъчна покрита с шифър скулптура, създадена от американския творец Джим Санборн, която е разположена пред Централното разузнавателно управление в Лангли, щата Вирджиния, САЩ.

© MAI/Landov

Тя е толкова загадъчна, че дори самото ЦРУ не могло да разшифрова докрай нейния код. Скулптурата съдържа четири шифровки и макар че една от тях е разшифрована, кодът на четвъртата не може да бъде открит и до днес.

През 2006 година Санборн подсказал, че в първата шифровка се съдържат подсказки към четвъртата, а през 2010 година разкрил още една – символите 64-69 NYPVTT в четвъртата част означават „Берлин“.

На трето място е криптограмата на Бейл. Това е комплект от три шифъра, които се смята, че разкриват мястото на едно от най-великите съкровища в американската история – много хиляди фунтове злато, сребро и скъпоценни камъни. Съкровището първоначално било придобито от тайнствен човек на име Томас Джеферсън-Бейл през 1818 година в хода на златодобивни разкопки в Колорадо.

От трите шифъра само вторият бил декодиран. Интересно, че ключ към шифъра, изглежда, се явява американската Декларация за независимост – странен факт, като се отчита, че името на Бейл съвпада с автора на Декларацията.

Разшифрованият текст посочва местност, където се намира съкровището – Бедфорд Каунти, Вирджиния, но точното му място очевидно е кодирано в един от другите шифри. Днес търсачите на съкровища старателно претърсват (често – нелегално) хълмовете на Бредфорд Каунти в търсене на това несметно богатство.

На четвърто място е Фестският диск. Загадката му прилича на история в духа на Индиана Джоунс. Открит от италианския археолог Луиджи Перние през 1908 г. в развалините на минойския дворец във Фест, дискът и до днес е една от най-прочутите загадки в археологията.

Wikimedia Commons

Той е направен от изпечена глина и съдържа тайнствени символи, които е възможно да представляват неизвестна форма на йероглифи. Смята се, че е изработен някъде във II хилядолетие пр.н.е.

Някои учени са на мнение, че тези йероглифи напомнят символите на писмата Линеар А и Линеар Б, с други думи – писмени езици, които някога се използвали в древен Крит. Тогава къде е проблемът? В това, че Линеар А не се поддава на разшифровка.

На пето място е шифърът от Шъгбъро. Всъщност това е Паметникът на пастирите от XVIII в. в английския Стафордшир. Ако се погледне от далече, той може да се вземе за скулптурно възпроизвеждане на прочутата картина на Никола Пусен „Аркадийски пастири”.

Wikipedia

Кодът на паметника не е разгадан и до ден-днешен. Някои предполагат, че този код е оставен от тамплиерите, за да насочи къде се намира Свещеният граал.

На шесто място е т.нар. случай Таман Шуд. „Случаят Таман Шуд” се смята за една от най-големите загадки в Австралия и се върти около неизвестен човек, открит мъртъв през декември 1948 г. на Самъртън Бийч в австралийския град Аделаида.

В джоба на мъртвия било открито парче хартия с думите „Таман Шуд”. Тази фраза се превежда като „завършен”, „приключен” и фигурира на последната страница от книгата с поеми „Рубайят” на Омар Хайям.

Wikimedia

Много изследователи смятат, че това послание е било посмъртна бележка на някой род, но то и до днес не е разгадано.

На седмо място не е предмет, а сигнал. Една лятна нощ през 1977 г. Джери Еймън, доброволец в програмата SETI (широко разпространена програма по търсене на сигнали на извънземен разум) станал първият човек, който получил послание от друга планета.

Еймън сканирал радиовълните от Дълбокия космос с надеждата да се натъкне на сигнал, който да е изпратен от разумна раса, и изведнъж забелязал скок в измерванията си. Сигналът продължил 72 секунди, бил силен и вероятно се предавал от място, където никога не е имало хора – от съзвездието Стрелец, от точка, близо до звезда, наречена Тау Стрелец, на 120 светлинни години от Земята.

© Jerry Ehman

Джери Еймън възкликнал: „Wow!” и така написал и на оригиналната разпечатка. Затова го нарекли Wow! Signal. Всички опити още веднъж да се улови сигналът завършвали с неуспех, което довело до много дебати относно природата на произхода и значението му.

На осмо място са т.нар. Зодиакални писма, които нямат отношение към Зодиака. Зодиакалните писма са серия от четири кодирани писма, които, както се предполага, са били написани от прочутия Зодиак – сериен убиец, който тормозел жителите на Сан Франциско през втората половина на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

Wikimedia

Писмата са написани от знаци, които отчасти приличат на букви, отчасти – на руни. Едното писмо все пак е разшифровано, но личността на Зодиака така и не била установена.

На девето място са скрижалите на Джорджия. Понякога ги наричат „Американския Стоухендж”. Те представляват гранитен монумент, издигнат в Албърт Каунти, щата Джорджия, през 1979 г. Камъните са изписани с надписи на осем езика – английски, испански, суахили, хинди, иврит, арабски, китайски и руски. Всеки надпис включва десет „нови” заповеди за „Ерата на Разума”.

Те изглеждат като четири стрели, на практика съединени с кръст със стълб в средата и покрити отгоре с „шапка” от малка квадратна плоча. Целта и произходът на монумента остават загадка. Той е издигнат от човек с неустановена самоличност, с псевдоним РК Християнин. Първата заповед на надписите е много противоречива: „Поддържайте човечеството по-малко от 500 милиона, за да има баланс с живата природа…” Според някои привърженици на конспирацията надписите са създадени от „Тайното общество на Луцифер”, което призовава към Нов световен ред.

На десето място са табличките ронгоронго. Тези тайнствени дървени таблички са с йероглифи на жителите на Великденския остров. И до днес не е ясно дали всеки символ представлява отделна дума, или изречение. Днес в музеите са се съхранили около 25 дъсчици. Традиционно те се номерират с буквите на латинската азбука, което обаче не е единственият начин за обозначение на табличките, сред които присъства един жезъл, два надписа на нагръдник, както и надпис на табакера и на фигурка на Тангата Ману (Птицечовек).

Табличките са открити през 1864 г. от мисионера Йожен Ейро, който твърдял, че ги имало практически във всеки дом на аборигените, но островитяните не можели да ги разчетат. Две години по-късно почти всички таблички, открити от Ейро, загинали – дали от собствените му ръце, дали по време на междуосообици. Смята се, че са написани на рапануйски език. Последният знаел ронгоронго рапануец – Вике, починал през 1866 г. И до днес учените от цял свят се опитват да разшифроват ронгоронго.

Независимо от значителния принос на някои изследователи липсва консенсус дори в определянето на типа писменост, да не говорим за написаното.

Новозеландският изследовател С. Р. Фишер (в монография от 1997 г.) смята, че дъсчиците „в повечето случаи възпроизвеждат магическата формула на оплодотворените, фиксирано в по-късна версия за сътворението на света, и са построени върху повторения на формулата: агент X се е съединил с агент Y и е породил обект(ите) Z“.

Според ироничната характеристика на лингвистите К. И. и И. К. Позднякови „се получава бъркотия, в която всички се съвкупяват в най-невероятни комбинации“.