Кадуцей: символът на съзидателната сила

Кадуцей (от гр. – „предвестник“, „вестник“) са носили богът лечител на Месопотамия Ешмун, древноегипетските богове Анубис и понякога Изида, гръцко-римският бог Хермес-Меркурий, финикийският бог Бал (Баал, Ваал), акадската богиня Ищар и някои други богове и богини.

В християнството кадуцеят е станал атрибут на София (Божията Премъдрост). На древните православни икони тя го държи в дясната си ръка.

Съществуват множество интерпретации за значението на кадуцея. Той се смята за символ на ключа, отварящ предела между светлината и тъмнината, доброто и злото, живота и смъртта.

При това крилата на кадуцея символизират способността да се преминават всякакви граници (според една от интерпретациите е олицетворение на духа), жезълът – власт над силите на природата, двойната змия – противоположните страни в дуализма, които в крайна сметка трябва да се съединят.

Двете змии олицетворяват силата на връзката и разделението, доброто и злото, огъня и водата и т.н.

Съществува мнение, че прътът или жезълът е оста на света (вариант – световното дърво), по която нагоре-надолу, между Небето и Земята, се движат боговете посредници. Затова кадуцей са носили всички посланици като знак на мир и защита и той се е явявал техен основен атрибут.

Двете змии с обърнати нагоре глави символизират в този случай еволюцията и едновременно двете начала на света (подобно на ин и ян в даоизма) или се интерпретират като два взаимно обусловени процеса на еволюционно развитие на материалните форми и душата, които управляват материалните форми. Симетричното разположение на змиите и крилата служи като доказателство за равновесието на противостоящите сили и хармоничното развитие както на нисшето, телесното, така и на висшето, духовното ниво.

Змиите също така се свързват с цикличното възраждане на Природата и възстановяването на универсалния Ред, когато той се наруши. Доста често те се приравняват към символа на мъдростта. В малоазиатската традиция двете змии били разпространен символ на плодородието, а в месопотамската традиция сплетените змии се смятали за въплъщение на бога лечител.

Аналогичен на кадуцея символ бил открит в древноиндийските паметници. В езотеричните направления на будизма жезълът на кудецея символизира оста на света, а змиите – космическата енергия. Змийският огън, или кундалини, традиционно се представя като скрит в основата на гръбначния стълб (аналог на световната ос в мащаба на микрокосмоса).

Увивайки се около централната ос, змиите се съединяват в седем точки, свързвани с чакрите. Кундалини спи в базисната чакра, докато в резултат на еволюцията не се събуди, изкачвайки се по гръбнака по три пътя – централен, Сушумна, и два странични, които образуват двете пресичащи се спирали – Пингала (това е дясната, мъжка и активна спирала) и Ида (лявата, женска и пасивна).

Каквато и да е интерпретацията на кадуцея, той според повечето изследователи е бил един от древните символи на Съзидателната Сила. Затова се смятало, че притежателите на кадуцей са владеели всички закони, които управляват Природата.

В тази общоприета интерпретация не са намерили отражение няколко от най-важните му особености, на които сега ще обърнем внимание. Това са:

– разперените крила, които практически с нищо не се отличават от крилата на слънчевия диск или крилатото слънце с неговите многобройни разновидности.

– топчето върху жезъла, което има формата на слънчевия диск, обрамчен от луната слънчев диск, или анкх.

Според някои изследователи разновидностите на кадуцея в Древен Египет бил жезъл, увенчан с граничещ с луната слънчев диск. Съществува мнение, че кадуцеят се явява жезъл, който едновременно поддържа символите на Слънцето и Луната.

– композиция на кадуцея, която съответства на много изображения на друг древноегипетски символ – урей (кобра) или уаджет, обединяващи в едно цяло (често в различни комбинации) птица (крила), змия и обрамчено от луната слънце. Доста често към тях се присъединява още един древногръцки символ – окото на Хор (в масонската символика той обозначава Всевиждащото око).

Според повечето египтолози изображението на крилатия урей – кобра или урей във вид на кобра и птица, символизира единството на Долен и Горен Египет. Намиращите се от двете страни на слънчевия диск змии са означавали баланс (или равенство) на противоборстващите сили.

Според някои мнения кадуцеят представлява още едно символично изображение на това единство и съюз. При това жезълът отговаря за световната ос, която сякаш поддържа Слънцето и Луната (Небето).

zdca.com

Килата символизират небесните или слънчевите (бели) богове, а змиите – лунните (змиевидни) богове. Слънчевите богове се намират по-близо до небето и Слънцето, а лунните –до Земята. Характерно е, че посланици между тях често са богове от смесен произход. Например Хермес бил син на предводителя на слънчевите богове Зевс и плеядата Мая и по много свои атрибути (той бил бог на кражбите и търговията) не съответствал на слънчевите богове.

Такава йерархия на слънчевите и лунните богове се потвърждава от преданията на много народи, които гласят, че след първата велика битка между тях, която завършила с победа на белите богове, белите (или слънчеви) богове се заселили на повърхността на Земята, а змиехората се спуснали под земята.

Едновременно кадуцеят може да представлява символично изображение на единството на подземния свят или земята (змии) и повърхността на Земята или Небето (крила), които се въртят около световната ос (жезъл) и се осветяват от Луната и Слънцето (топче или кръг).

Езотериката също има интерпретация на кадуцея. Според нея змиите на кадуцея са периферната нервна система – симпатиковата влияе върху изхвърлянето на възбуждащи хормони, парасимпатиковата влияе на изхвърлянето на спиращи хормони. В езотериката това са Пингала (слънчева, възбуждаща, огън, ян) и Ида (лунна, спираща, вода, ин).

Централната ос (жезълът) е централната нервна система. В езотериката това е Сушмуна, централният канал, който се открива при равновесие между възбуждането и спирането.

Кръгът върху оста е мозъчният ствол, лимбичната система, където при отворен централен канал се доставят определени вещества по централния лимфен канал в гръбначния стълб.

Крилата на кадуцея са разширено възприятие на реалността, частен случай на което е полетът.