Древноегипетските енергийни символи – Джед, Анкх и Уас

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

джед, анкх и уас
Хермина Тот
  • 31 май 2015 г. в 00:21 Последна промяна:
    27 декември 2015 г. в 21:10

Днес учените работят над проблема, как да разтопят ледените полярни шапки на Марс, за да изменят климата и да създадат атмосфера. Но такава технология вече е съществувала на Земята в каменния век.

По време на ледниковия период тя е решавала аналогична задача и е помогнала на разумните същества да оцелеят. Продължително време почти по всички континенти на нашата планета тази технология се е развивала, усъвършенствала и постигнала своя разцвет. Но за съвременните изследователи тази технология е Terra Incognita.

Да дадем пример – ето изделия, изрязани от твърда метална сплав.

Как биха обяснили ковачите от XVIII век изготвянето на такива изделия? Те нищо не са знаели за електричеството и прочие други технологии. По същия начин и съвременната наука обсъжда мегалитните съоръжения, като оставя настрани енергетиката от това време. А именно тя е давала такива възможности за работа с камъните.

В нейната основа е лежал резонансът. В тези времена е използван резонанс на нивото на кристална решетка, започвайки процеса с напомпване на енергия в О-Н водните връзки, а те посредством резонанса на кислородните атоми я поддържали във връзка с Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита.

В този случай протича натрупване на кинетична енергия в резонансна система на ниво атоми и техните връзки в молекулите и кристалите, което в резултат на превишаване на допустимите предели води до отслабване на разкъсването на тези връзки във веществото. Посредством такива процеси може да се обясни „пластичността“ на гранита, явленията пеещи пясъци и левитиращи камъни.

Тази технология за получаване на енергия се обяснява и от много други факти. И материалите за реализирането ѝ са били в наличност – вода и камък, но съвременната наука отказва да признае наличието на „знанията“, вградени в мегалитите. Само ръчен труд, лост, хидравлика и технология за триене на камъка в камък. И нищо повече от това.

Символи на разцвета на дадената енергетика на територията на Египет са пирамидите, а също устройствата Джед, Анкх и Уас. Срещат се и символи и изображения, които ги обединяват.

Първоначално това били инструменти от мегалитната енергетика. Но когато тази енергетика била забравена, а теоретичните и практическите знания – загубени, настъпило ново „преосмисляне“ на въплътените в тях знания. В резултат те загубили първоначалния си физически смисъл и се превърнали в култови символи. Преосмисленото разбиране на тези култови символи се изучава от съвременната наука.

Ето техните съвременни определения:

  • Джед – предмет от древноегипетския култ, символизиращ гръбначния стълб на Озирис. Съществува мнение, че от йероглифа, обозначаващ Джед, е била образувана финикийската буква „самех“ – първообраз на гръцката Земя.
  • Джед – най-ранният символ на Озирис, а най-първото място за поклонение към него – Деду, древният Бузирис в делтата на Нил. Тълкованието на стълба Джед е загадка и до днес.
  • Анкх (Анх, Анк) – коптски кръст, символ, водещ началото си от най-древни времена. Известен като египетски йероглиф, а също като един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен също като „ключ на живота“, „ключ на Нил“, „лента на живота“, възел на живота“, „кръст с примка“, „египетски кръст“, „крукс ансата“ (лат. Crux ansata). Представлява кръст, от горната част на която има пръстен. В Уникод Анкх се обозначава като U+2625 (☥).
  • Анх представлява Т-образен кръст с примка на върха. По този начин той съчетава символиката на кръста и кръга. В традициите на Древен Египет това е символ на рождението и вечния живот. Анкх е най-значимият символ у древните египтяни, известен също като „крукс ансата“. В този кръст се обединяват два символа – кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността, заедно те обозначават безсмъртието. Също така този кръст символизира обединяването на женското и мъжкото божество, Озирис и Изида, а по такъв начин – съюз между земното и небесното. В йероглифското писмо този знак е поставян със значение „живот“ и се е явявал част от думата „здраве“ и „просперитет“.
  • Уас е египетски йероглиф, обозначаващ власт. Той е бил свързан с йероглифите Джед (здраве, стабилност) и Анкх (живот). Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараоните, боговете и влиятелните лица.
  • Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.
  • Уас (скиптърът Уас). Уас в древни времена е бил вид фетиш, в който, както се подразбира, са заключени целебните сили на подземния демон, подобен на куче или чакал. Уас се състои от раздвоен отдолу прът, който отгоре завършва с глава на животно (чакал). В ръцете на боговете той е ставал скиптър на благополучието и символ на здраве и щастие. До Средното царство в гробовете е поставян дървен скиптър уас, за да може починалият да го прилага за ползване на божествени блага. По-късно с този символ са украсявали фризовете по стените на гробниците. Популярен мотив във всички времена е било изобразяването на два скиптъра Уас, които били поставяни в краищата на картините или надписите и с главите си крепяли идеограмата на „небесата“.

Науката и религията, особено в древни времена, са били взаимно свързани. Жреци, служители на свещени култове, са владеели знания по математика, астрономия, анатомия, владеели са писмо и много други науки.

„Посветените“ съхранявали знанията в знаци и символи, грижливо предавайки тяхното значение на своите приемници. Но заедно с разрушаването на съществуващата организация на обществото се разрушавали и религиозните устои – един култ сменял друг, символите, пазещи преди велики тайни, губели своя първоначален смисъл или се изпълвали с ново сакрално съдържание, или се забравяли.

Да се опитаме да открием първоначалното физическо предназначение на тези символи. За тази цел ще разгледаме изображенията на символите на барелефа.

На върха на барелефа е изобразен охлюв, нагледно олицетворяващ вълна. Той показва, че символите от барелефа се отнасят към вълновата мегалитна енергия.

Какво означава долният знак на барелефа?

Той символизира чаша. Както беше показано по-горе, създаването на вълнова мегалитна енергия започва с напомването на енергия във физико-химичните свойства на О-Н на водата. За това са използвали съдове и чаши, чийто размер бил предвиден за активация и концентрация на вълни с дължина 1,22 см.

По-нататък да разгледаме физическото предназначение на разположените в центъра символи Уас, Джед и Анкх – инструменти на вълновата мегалитна енергия.

Джед

Преди да разгледаме неговото изображение на следващия барелеф, да споменем йероглифа Ка.

Ка в религията на древните египтяни е духът на човека, същество от вис порядък, олицетворена жизнена сила, смятана за божествена. Според вярванията на древните египтяни Ка е била в непосредствени отношения със земното си проявление, подобно на genius на римляните, но още по-тясно.

След смъртта на човека Ка продължавала своето съществуване във вътрешността гробницата и приемала приношения, преминавайки в параклиса през „фалшива врата“.

Ка е изобразявана като подобие на нейния носител, но с повдигнати нагоре ръце.

Тук трябва да си спомним, че базовият принцип на древните надписи позволява да се смята, че древната писменост е била построена на смислова основа. Затова при разглеждане на изображения на Джед на „електрическия“ барелеф ще обърнем внимание на това, че на първата снимка Ка с върха на Джеда поддържа Змия, а на втората снимка Ка със средата на Джеда поддържа колба. Да отхвърлим мистиката и да дадем чисто физическа трактовка на Ка и изображенията на барелефа.

Получава се напълно прагматична картина. Енергията от върха на Джеда поддържа разряд, а енергията от средата поддържа колбата на лампа. Почти както сега – плюс на анода, минус на катода.

002003Навява на версия на натриева лампа с ниско налягане.

Да дадем технически характеристики на лампата: „Натриевата лампа с ниско налягане е най-ефективният тип дъгова лампа, превръщаща електричеството във видима светлина. Нейната конструкция може да позволи превръщането на 80% от електроенергията в светлина. Но тези лампи имат физически големи колби. Освен това тяхната светлина е еднородно монохромно жълто.

Температурата на външната среда незначително оказва влияние на светлинните параметри на натриевите лампи с ниско налягане. Затова те нормално работят както в открити, така и в закрити пространства. Температурата на основата и външната колба не трябва да превишава 150°С. Нормалното положение на работа на лампата е хоризонтално (±15°).“

Според съвременните мерки подобни лампи имат нужда от 400-500 волта за запалване. Но във времената на мегалитната енергия е имало други понятия. Това е била енергия на резонансните колебания на атомите в кристалното вещество на Джеда. В дадения случай резонансните колебания на атомите вещество в Джеда са били първични, а създаденото по такъв начин движение на електроните – вторично.

От гледна точка на мегалитната енергия Джедът е блок за захранване. Той е бил устройство, което е приемало от мегалитния генератор поток енергия на резонансните колебания на връзките Si-O в кристалите на веществото и ги е преобразувало в поток енергия, която може да се насочи за извършване на полезна работа. В разглеждания случай това е поток електрони, който дава светенето на лампата.

Както стана дума по-рано, в древните мегалити приемници на енергия са били камъните с високо съдържание на връзки Si-O (пясъчник, гранит и т.н.) или Ca-C-O (варовик), които са отдавали получената енергия с висока честота на колебанията на атомните връзки на Si-O или Ca-C-O с хаотично топлинно движение на молекулите на околната среда.

По такъв начин са се затопляли пещери и жилища. За увеличаване на отдаването на енергия от камъка е било необходимо да се усили движението на вълновата енергия срещу земната гравитация (съвпада с центробежното ускорение). Това виждаме в разположението на менхирите с острите краища към Земята, както и в таулите – каменни съоръжения във формата на буквата „Т“.

Технологията се развивала. По време на разцвета ѝ ролята на приемник на енергия (блок за захранване) е изпълнявал Джедът – настроен в резонанс с носещата енергия вълна на натоварване, което значително подобрява приемането на енергия.

Да разгледаме как е устроен. Джедът има следните особености:

– вертикално положение;

– вертикална структура;

– характерна форма;

– количеството хоризонтални „чинии“ е равно на четири.

Как е работил той?

Вертикалното положение е необходимо за взаимодействие на вълновата енергия със земната гравитация.

За обяснение на останалите особености трябва да си спомним за вълните: бягащата вълна предава, а стоящата натрупва енергия. Това и определя структурата, формата, количеството „чинии“ и размерите на Джеда. Разликата между бягащата и стоящата вълна е четвърт вълна.

Структурата на Дежда е зададена от носещата енергия вълна – от опората до първата чиния трябва да вземем кратен брой бягащи полувълни (осигурявайки предаването на енергия), а между чиниите трябва да има стояща вълна (осигурявайки натрупването на енергия).

Съответно размерите на Джеда са зададени от дължината на вълната, носеща енергията. На рисунката долу е показано разпределението на вълновата енергия по „чиниите“ на Джеда.

 Четирите „чинии“ осигуряват разпределението на вълновата енергия в съседните секции с изместване по фаза на 90 градуса.

В случая с електрическа крушка от онова време изместването по фаза на 180 градуса в крайните „чинии“ на съседните секции на Джеда позволява да се създаде потенциал от 400-500 волта за запалване.

Анкх

В книгата на Уолис Бъдж „Египетска религия. Египетската магия“ в тълкованието на символа Анкх е казано, че той вероятно се явява изображение на някакъв предмет, реално съществуващ по-рано.

Анкх обикновено се намира в ръцете на „човекоподобни“ същества: богове в човешки облик, фараони (въплъщение на сина на Озирис – бога Хор), жреци – служители на култа. Този предмет е имал качества, които са се разширявали, повишавали са статута и са правели богоподобен неговия притежател. Какво може да е било това?

Отчитайки, че древната писменост е била построена на смислова основа, да се опитаме да дадем физическа трактовка на изображенията на картинката.

Двама владели, изобразени в поза на разговор, чрез използване на технически средства – организиране на линия на връзка с използването на Джед и Анкх, които се поддържат от енергията на Ра, се договарят за решаването на трети проблем. Съседството на бабуините е проблем дори в днешно време.

Такъв жест с Анхк, в превод на наш език, означава „звънни или бъди на линия“.

Уас

Изобразява се във вид на жезъл, който държат фараони, богове и влиятелни лица.

Уас също се явява характерен египетски йероглиф, означаващ думата „власт“.

Значи този предмет е имал качества, които са правели богоподобен или много значим неговия притежател и е давал власт.

Какво може да е било това?

Това е много необходим и ценен предмет, който, както и властта, е поверяван само на „посветения“ в най-съкровеното знание на мегалитната енергетика. Той е бил нещо като сонда за измерване на резонансите.

При джеда видяхме, че символите може да имат съвсем конкретно физическо обяснение на тяхната работа. В основата на символа Анкх и Уас също лежат физически процеси и размери на използваните вълни, които обясняват тяхната работа.

Да видим как са работили. Предшественикът на Анкх – бронзовата кука (ще я разгледаме в друга статия), е била „своеобразен детектор“ на сигнала и е изпълнявала следните функции:

  • Отрязвала е енергия с колебания на 20-сантиметрова еластична акустична вълна, тъй като дължината на куката се е равнявала на дължината на стоящата вълна, която не предава енергия.
  • Отрязвала е енергията на резонансните колебания на връзките Si-O, тъй като в бронза няма такива връзки.

Но на повърхността на бронза се образува филм от меден оксид (CuO), олово (SnO) и патина (оксидно–карбонатна плака). Атомите на кислорода от физико-химическите връзки на този филм образуват вълнов канал, провеждащ поток вълнова енергия, който осигурява влизането-излизането на сигнала. U–образната форма на куката осигурява смяната на взаимодействията на вълновата енергия на сигнала от гравитационното ускорение на Земята с центростемително на центробежно и обратното.

Анкх е развитие на бронзовата кука, обединение в едно цяло на резонатора и детектора. Горната примка на Анкх представлява обемен резонатор – настроен на честотния диапазон на речта. Размерът на долната част на Анкха е била равна на дължината на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Размерът на напречната част на Анкха е била половината на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Такова устройство и размери на Анкха физически са осигурявали влизане-излизане на сигнала.

Уас е сонда, инструмент за измерване на резонансите на мегалитните устройства.

Горната част на Уас (по аналогия с куката) има наклон, който позволява да се измери вълновата енергия както на центростремителното, така и на центробежното взаимодействие. Раздвоеният край на Уас представлява камертон – настроен на 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на Уас от камертона до върха трябва да е кратна на стояща 20-сантиметрова еластична акустична вълна. Дължината на върха на Уас е 10 сантиметра, тоест 20-сантиметрова полувълна. Уас е позволявал да се провери работоспособността на мегалитните енергийни устройства.

Символиката и естетиката само обрамчват физическата същност на тези устройства – символи на мегалитната енергия.

Извод:

Наследниците на знания за развитата цивилизация са съхранили и развили мегалитната енергия. Те са използвали резонанс на ниво кристална решетка, процесът започнал с натоварване на енергия в О-Н връзките на водата, а те посредством резонанс на кислородните атоми са я поддържали във връзките Si-O на силиция, Al-O на глинозема или C-O на калцита. Тази енергия им е давала „власт“ над камъните.

Energyvacuum

Категории на статиите:
Когиталност

Коментарите са затворени.

Мегавселена