Съзнанието променя ДНК
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Някои открития в областта на генетиката позволяват да се смята, че генетичните кодове на организма може да се намират далеч не в молекулата на ДНК.
Когато учените поставили образец ДНК в малък кварцов контейнер и го облъчили с мек лазер, открили, че ДНК работи като гъба, попиваща светлината.
По някакъв начин молекулата на ДНК поглъщала всички фотони светлина в това място и ги съхранявала във вид на спирали. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много по-малък мащаб. Било доказано, че с помощта на неизвестен процес молекулата на ДНК извлича фотоните от пространството.
Единствената налична технология, която може да задържи светлината във вид на спиралата, открита от учените в ДНК, е оптичното влакно. Но дори то не засмуква светлината от околната среда.
Обикновено не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да се съхранява. Прието е да се смята, че тя се разпространява в пространството с висока скорост. Ако успеем да я задържим на едно място, то би следвало да очакваме, че с времето тя ще загуби своята енергия.
Например в случай на фотосинтеза се смята, че растението може да съхранява светлината по единствен начин – веднага я превръща в енергия в зелен хлорофил. Сега е наблюдавано, че светлината може да се използва като храна, която се съхранява в ДНК като неприкосновен запас.
Ето в какво се състои интересният ефект в тези изследвания. Учените премахнали молекулата на ДНК от кварцовия контейнер, а на мястото, където тя се намирала преди, светлината продължила да се завърта в спирала, макар че физически ДНК вече я нямало там. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от ДНК.
Единственото рационално научно обяснение е, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК, сякаш последната има енергиен „двойник“. Двойникът има същата форма, както и физическата молекула, но ако премахнем ДНК, двойникът остава там, където преди е била молекулата. За да продължи да съхранява видимата светлина, дори без молекулата на ДНК. Фотоните се задържат на място от поле.
Във физическото тяло има трилиони високоспециализирани и структурирани ДНК молекули. Цялото наше тяло трябва да има енергиен двойник. Това изцяло се съгласува с теориите и наблюденията на Дрейч, Гурвич, Бар и Бекер за наличието на информационно поле, диктуващо на нашите клетки какво да правят.
Изглежда, че най-важната работа на молекулата на ДНК е да съхранява светлината както във физическото тяло, така и в енергийния му двойник.
Когато експериментаторите залели фантома с течен азот (ефект на внезапно силно охлаждане), спиралата светлина изчезнала, но отново се връщала след 5–8 минути. Околният свят отново се организира в уникален спирален модел ДНК, който остава видим още 30 дни. Информацията за това е достъпна вече 25 години, но практически никой не е чувал за това а самите експерименти са повтаряни многократно включително от Робърт Пекора в САЩ.
Биохимикът Глен Рейн от Лондонския университет е изследвал по какъв начин ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Известно е, че в клетката преди нейното делене (или ако тя е увредена, тоест мъртва) спиралата на ДНК се разединява. Тя започва да се съединява, когато клетката работи над ремонт или се изцелява.
Мащабът на съединение или разединение може да се разбере по това, колко добре тя поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. В своите експерименти Рейн взел жива ДНК от човешка плацента, поставил я във вода и я съхранявал в мензура. След това различни хора се опитвали да съединят или разединят ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променили само до 1,1% а обработените с мисъл – до 10%. Това означавало, че нашите мисли няколко пъти усилват процесите на ДНК.
Освен това хората с най-хармонично вълново излъчване притежават най-силна способност да изменят структурата на ДНК, а силно възбуден индивид (с много нехармоничен модел на мозъчни вълни) създавал ненормално изместване в ултравиолетовия диапазон, поглъщан от ДНК. Изменението протичало на дължина на вълната 310 нанометра (близо до стойността на Поп – 380 нанометра), дължина на вълната, способна да предизвика рак.
Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се сцепва по-силно при съединение. Според Рейн изменението в светлината с дължина на вълната 310 нанометра можело да значи само, че „протича изменение във физическата и химическата структура на една или повече бази на молекулата на ДНК“.
В друг случай, когато ДНК се намирала пред хора с хармонични модели на мозъчните вълни, но без да се опитват да изменят ДНК в образеца не се наблюдавали нито съединения, нито разединения. Всичко се случвало само когато хората искали да направят това.
Това позволява уверено да се предположи, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър и Валерий Садирин можели да съединяват или разединяват ДНК в лаборатория, намирайки се на 800 метра от нея. Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в лабораторията на Рейн в Калифорния, намирайки се в дома си в Москва на разстояние хиляди километри.
Рейн отбелязал, че ключово качество на енергията, способна да създава хармония във вълните на мозъка и да влияе на ДНК, е излъчването от сърцето: „Макар техниките, прилагани от различните лечители, да са различни, всички те изискват фокусиране върху сърцето.“
Практически било получено микробиологично доказателство, че нашите мисли са способни реално да създават физически и химически изменения в структурата на ДНК молекулата, да я съединяват или разединяват, а също така е установена връзка между гневните мисли и ръста на туморите.
Освен това в изследване, проведено в Чикагския университет, е установено, че около хиляда гена се изменят при просто изменение на социалния статут. Установени са 987 чувствителни към статута гени. Сред тях са гени, отговорни за стреса, свързани с работата на мозъка, а също и 112 гена, въвлечени в работата на имунната система.
Измененията на генно ниво се оказали толкова възпроизводими, че след подробен анализ учените успели да решат дори и обратната задача – да предскажат социалния статут по кръвен анализ.
