Въпросът какво се случва със съзнанието ни на прага между живота и смъртта получи нов научен ракурс.

Международно изследване установи, че пациенти, преживели внезапно спиране на сърдечната дейност, са запазили способност да възприемат околния свят и да разпознават звуци, пускани по време на реанимационните процедури, съобщава Daily Mail.

Мащабният експеримент обхваща над 140 пациенти в 13 болнични заведения във Великобритания и Испания.

В проучването си партнират специалисти от Папския университет „Комиляс“ в Испания, Манчестърския университет „Метрополитън“ и Университета „Джон Мурс“ в Ливърпул.

Експеримент със звуци по време на реанимация

По време на първите две критични минути от спасителните дейности през високоговорители са възпроизвеждани разнообразни аудиозаписи.

Пациентите са били разделени на три експериментални групи:

• Първа група: Естествени звуци от природата – птичи песни, шум от дъжд и морски вълни.
• Втора група: Специално композирани мелодии, създадени така, че да не предизвикват асоциации с познати за пациентите песни.
• Трета група: Непознати мелодии, тествани при различни експериментални условия.

За управление на аудиосигналите при първите две групи е внедрена система с квантов компютър, използваща квантово заплитане за определяне на звуковия поток. При третата група е приложена стандартна методология.

Изненадващи резултати след възстановяването

След стабилизиране на състоянието им, пациентите преминали тест с десет въпроса. Задачата им била да разпознаят петте звука, излъчвани по време на реанимацията, измежду пет контролни записа, които никога не са чували.

Резултатите показват ясна разлика: участниците от първите две групи дали средно между шест и седем верни отговора. А тези от третата постигнали резултат от около пет правилни отговора – показател, съответстващ на случайно налучкване.

„Тези резултати показват, че съзнанието може да продължи да функционира дори в състояния на обратима клинична смърт“, обобщават авторите на изследването.

Още по-неочакван факт е връзката между нивата на кислород в мозъка и паметта. Пациентите с по-ниско церебрално кислородно насищане са се справили по-добре с теста за разпознаване на звуци и са описали по-наситени преживявания, близки до смъртта.

Това повдига нови въпроси пред невробиологията за способността на мозъка да обработва данни при остър дефицит на кръвообращение.

Какво се случва с мозъчната активност?

Медицинските специалисти подчертават съществената разлика между клиничната и биологичната смърт. Спирането на сърцето е състояние, от което пациентът може да бъде върнат.

Сърдечно-белодробният масаж осигурява минимален, но достатъчен приток на кислород до мозъчните структури, поради което мозъчната дейност не угасва мигновено.

Данните подкрепят и други научни наблюдения, регистрирали организирани електрически импулси в умиращия мозък.

Тези вълни често се свързват със съзнателната обработка на информация и биха могли да обяснят ярките спомени на хора, върнати към живота – като усещане за преминаване през светлина, житейски ретроспекции и необичайна яснота на мисълта.

Въпреки че проучването не дава отговор за съдбата на съзнанието след окончателната биологична смърт, то категорично доказва наличието на активност при обратим сърдечен арест.

Значението за медицинската практика

Откритието води до ключов практически извод: липсата на видима реакция от страна на пациента не означава, че той не възприема случващото се около него.

Авторите отправят препоръка към лекарските и реанимационните екипи да поддържат уважително словесно общуване и да внимават за думите си по време на процедурите. Защото е напълно възможно пациентите да запомнят разговорите.

Препоръчва се също така след изписване на преживелите сърдечен арест да се провеждат психологически консултации. За да могат пациентите да осмислят необичайните и понякога травмиращи възприятия от критичните моменти.