Мъдростта е резултат на съвместно функциониране на сърцето и ума
Според ново изследване на учените от университета на Ватерло изменчивостта на пулса може да влияе на мъдростта на човека, пише Sciencebulletin.org.
Изследването показва, че промяната на сърдечния ритъм и мислителният процес работят заедно, давайки възможност на човека по-разумно да обясни сложни социални проблеми. Работата на проф. Игор Гросман от университета на Ватерло и колегите му от Австралийския католически университет е публикувана в изданието Frontiers in Behavioral Neuroscience.
Изследването открива нови хоризонти в изучаването на феномена мъдрост благодарение на идентифицирането на условия, при които психофизиологията влияе на съжденията.
„Нашето изследване показва, че способността за разумно построяване на логични изводи не се явява изключителна функция на ума и когнитивните способности – казва проф. Гросман. – Открихме, че хората, отличаващи се с голяма променливост на сърдечния ритъм и способни да мислят за социални проблеми от гледна точка на страничен наблюдател, демонстрират голяма склонност към разумна аргументация.“
Философи и учени все по-често стигат до консенсус, че мъдростта в съжденията включва способност да се оценят пределите на собствените познания, да се разбират различни жизнени аспекти и тяхната изменчивост във времето, да се признава чуждата гледна точка и да се открива възможност за помиряване на противоположни възгледи.
Новото изследване за първи път показва, че физиологията на сърцето, а именно променливостта на честотата на сърдечните съкращения в условията на ниска физическа активност, е свързана с формирането на по-непредубедени и мъдри оценки.
Сърдечният ритъм принципно постоянно се мени, дори в стабилни условия, когато например човек е седнал. Колебанията на сърдечните съкращения са изменение на времевия интервал между ударите на сърцето, което е свързано с контрола на нервната система върху функционирането на органите.
Учените са открили, че хората с по-променлив пулс са по-склонни към по-безпристрастни и премерени съждения по социални въпроси, когато трябвало да анализират социален проблем от гледна точка на странично лице. Но когато участниците в изследването трябвало да обсъждат проблема от първо лице, не се откривала никаква връзка между сърдечния ритъм и мъдростта.
„Вече знаехме, че хората с променливо сърцебиене показват превъзходна производителност на такива мозъчни функции като работната памет – казва проф. Гросман. – И все пак това не означава задължително, че тези хора са по-мъдри – всъщност някои използват своите когнитивни навици, вземайки необмислени решения.
За да канализират когнитивните способности към по-премерени оценки, хората с по-голяма вариабилност на сърдечния ритъм на първо място трябва да преодолеят егоизма в своите съждения.“