3,7 милиарда години: учените откриха най-старите следи от живот

Гренландия се топи, при това силно. Така се освобождават от ледената прегръдка различни скали и камъни, които са особено интересни за учените. Изследователите са открили нещо в скални парчета на възраст 3,7 милиарда години, което може би е най-старата индикация за живот, откривана някога. Става дума за индиректна улика, която обаче може да е доказателство.

На пръв поглед находката не е особено атрактивна. Ставя дума за къси линии и малка смяна на материала в скалата. Те обаче са забележителни по три причини:

• Меките, извити линии задават модел, типичен за определен вид по-ранни фосили.
• Издълбани са в метаморфна скала, която обикновено няма такива структури.
• Камъкът притежава в образците химични сигнатури, които предполагат биологичен произход. Околните камъни и скали нямат такива следи.

Всичко това сумирано представлява ясна индикация, че върху намерената скала преди 3,7 милиарда години нещо е лежало и се е „вградило“ в скалата и това нещо е с биологичен произход. За учените откритието представлява малка сензация, защото най-старите подобни примери, откривани досега са с около 200 милиона години „по-млади“.

Възрастта на Земята се изчислява на 4,6 милиарда години, като в първите няколко стотици милиони години планетата не е била подходяща за ваканции: първоначално планетата е представлявала кълбо от течни скали и е останала силно нагорещена за дълго време, била е обвита от силно отровна атмосфера и е била подложена на постоянна бомбардировка от метеорити.

Животът не може да е възникнал през първите 500 милиона години. Въпросът колко време след това е било необходимо измъчва учените от десетилетия. Генетиката дава доста невероятен отговор на този въпрос. Според нея, първите ни предци, носещи ДНК са живели преди 4 милиарда години.

Това би означавало, че бактериите са тръгнали да завладяват планетата при първата удала им се възможност. Възникването на живот тогава би било особено трудно и продължително, особено в неблагоприятни условия на околната среда.

Следи от фосили на 3,7 милиарда години са впечатляващо свидетелство за ранния старт при възможно най-неблагоприятни условия. Тяхното откриване представлява и потвърждение на 4-те милиарда години, дадени като отговор от генетиката.

Това вече повдига още въпроси, които касаят живота като такъв: Ако тук той се е развил толкова бързо и лесно, не трябва ли да смятаме, че във вселената гъмжи от живот? Защо другаде да е различно?

Откритието е на екип, воден от Алан П. Нътман и е представено в Nature. То ще занимава научния свят дълго време. Да не забравяме все пак, че става дума улики, но не и за 100-процентово непоклатимо доказателство.