Планетарният сблъсък формирал Луната е оставил и елементи за възникване на живот на Земята

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Gemini Observatory/Lynette Cook
Ивайло Красимиров

Преди милиарди години, загадъчен ембрионален свят със сърцевина наситена със сяра, се е сблъскал със Земята. Този гигантски катаклизъм е създал, както Луната, така и възможността за възникване на живот на нашата планета.

Досега господстващата теория за образуването на Луната беше, че тя се формира от остатъци, оставени след като Земята и тялото с размерите на Марс са се ударили преди 4,4 милиарда години.

В най-ново изследване учените смятат, че космическият катаклизъм най-вероятно е създал сцена за възникването на живота – с отломките от разрушената планета, съдържаща „семената на живота“.

Това включва повечето от азота и въглерода в живите същества, включително и този в живите днес хора. Водещият изследването учен, д-р Раждип Дасгупта от Университета Райс в Тексас казва:

Състоянието на Земята, като единствената животоподдържаща планета е резултат от механизма на синхронизация и доставка на въглерод, азот, сяра и водород. На базата на техните изотопни сигнатури се смята, че наземните летливи са получени от въглеродни хондрити, докато изотопните състави на нелетливите основни елементи показват, че материалите като енстатит  хондрити са основните градивни елементи на Земята.

В планетарната наука летливите се отнасят до химични елементи и съединения с ниски точки на кипене – азот, вода, въглероден диоксид, амоняк, водород, метан, серен диоксид – свързани с планета или сателитна кора, или атмосфера.

„Нашият е първият сценарий, който може да обясни времето и доставката на газовете на планетата по начин, който е в съответствие с всички геохимични доказателства“.

Това изследване показва, че една скалиста, подобна на Земята планета, получава повече шансове да придобие основни елементи, ако се образува и расте след гигантски удари с планети, които са взели проби от различни други обекти, може би от различни части на протопланетарния диск,“ заключават авторите.

Изследването е публикувано в списание Science Advances.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори