И все пак, съществуват ли феромоните?

Често може да се чуе историята, че ако си пръснете дори малко количество от човешки феромон върху кожата ставате привлекателен за противоположния пол. Учените отдавна спорят обаче, дали секретът влияещ върху поведението на други хора всъщност съществува? Ново проучване цитирано от списание Science охлажда още повече ентусиастите на тема феромони.

Резултатите от изследване, публикувани в изданието Royal Society Open Science са убедителни. Хетеросексуални мъже и жени участвали в опита са били помолени да определят привлекателността на „безполови лица“ и да определят пола им, след като са били изложени на два стероида, за които се предполага, че са човешки феромони.

Първият е андростадиенон (AND), който се открива в потта и спермата на мъжете, а вторият е естратетраенол (EST), който се намира в урината на жените. След като са създали „полово неутрални“ образи, чрез сливането на фотографии на мъж и на жена, те са били показани на мъже под въздействието на EST и на жени помирисали AND. Авторите са предполагали, че ако стероидите са феромони, жените доброволки в изследването, на които е бил даден AND ще възприемат неутралния образ като образ от мъжки пол, а мъжете участници в експеримента, които са вдишали EST ще възприемат неутралните образи като женски. Изследователите са очаквали, също така, че стероидите принадлежащи на противоположния пол ще накарат участниците да определят лицата на противоположния пол като по-привлекателни.

Нищо от това обаче, не се случило. Учените не са открили никакво въздействие на стероидите върху поведението на участващите в изследването и заключават, че определянето на AND и EST като предполагаеми човешки феромони не е вярно, съобщава Лай Симънс от университета на Западна Австралия и Кроли, водещият изследването учен. Симънс досега е бил сред учените вярващи в съществуването на феромоните, чието съществуване обаче не е било доказано.

Не всички учени обаче са на това мнение. Йет Уен Жу, учен занимаващ се с поведенческа психология в Китайската академия на науките вярва, че AND и EST всъщност са човешки феромони. „Главното ми съмнение по повод изследването на Симънс е, че то не е било изпълнено точно и стриктно“ пише тя до сп. Сайънс. През 2014 г. Жу води друга изследователска група, която кара доброволците да определят как възприемат неясни, безполови образи, след като са били изложени на въздействието на AND и EST. Тя счита, че напоените със стероиди памучни тампони поставени пред лицето на участвалите в експеримента на Симънс, може да са неутрализирали химикалите.

Марта МакКлинток, специалист в поведенческата неврология от университета в Чикаго, която е един от главните застъпници на тезата, че AND и EST са феромони заявява, че те могат да въздействат върху поведението на хората, но по доста по-нюансиран начин отколкото доскоро се е мислело. Тя изследва как дори минимално количество от стероида AND вдишан от жена, може да въздейства върху нейните емоции. „Няма съмнение, че това съединение, дори в минимални количества, въздейства на функционирането на мозъка“, казва МакКлинтък.

Според Тристрам Уайат от Оксфордския университет във Великобритания, новото изследване е много солидно и ще накара и други изследователи да преосмислят виждането си за феромоните. „Изследванията фокусирани върху секса и привличането проучват сложна действителност, а сексуалното поведение на човек все още не е добре проучено и разбрано“, казва Уайат. Според него учените трябва да изследват поведението на бебетата, които все още нямат формирани асоциации идващи от миризми, но изглежда реагират на субстанции секретирани от млечните жлези на майките им, които ги карат да започнат да сучат.