Традиционно хората имаме пет разпознаваеми сетива: зрение, допир, вкус, миризма и звук. В този смисъл нашата реалност се дефинира от всичко, което преживяваме чрез тези пет сетива. Днешните технологии обаче може да позволяват да заживеем в свят, който се простира отвъд всичко това.
Идеята, че хората може да имаме повече сетива не е толкова шантава, колкото звучи. Например, чувството ни за равновесие и баланс, както и способностите, свързани с мониторинга на болката, също могат да са значими сензорни центрове.
Не всички преживяваме традиционните пет сетива по един и същи начин. Малка част от населението (около 4,4%) има синестезия, форма на сетивно възприемане, която позволява смесени усещания като „виждане“ на звуци и ли „чувстване“ на вкус.
Изхождайки от разбирането, че петте ни сетива не са дефинитивни, учените започват да експериментират с проверки, как може невропластичността на мозъка ни (способността за постоянна промяна в живота на човек) да се разшири и да допълни нашите сетива. В крайна сметка ние не преживяваме реалността директно, а чрез нашите мозъци. Ние изпращаме лимитирани сигнали чрез очите си, например, към мозъка, а той обработва видяното. По тази логика бихме могли да използваме технологии, за да се вмъкнем в процеса на обработка на тези сигнали и да манипулираме обратната връзка, която получаваме от тази сетивност.
Бързото развитие на технологиите и по-дълбокото разбиране на начините, по които работят сетивата ни, ни позволяват да променим фундаментално възприемането си за света. Възможността да „хакнем“ нашите сетива като пренасочим и разширим сетивните си центрове би ни позволила да виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме неща, които никога досега не сме преживявали, заради човешките си ограничения.
Някои от тези технологии позволяват на хора с увреждания да преживеят традиционните сетива по нетрадиционен начин. Универсалният екстрасензорен трансдюсер (Versatile Extra-Sensory Transducer – VEST) обръща звука във вибрации, които с малко тренировка могат да помогнат на хора с глухота да „чуват“ чрез тактилни (чувство на допир) средства. Технология, разработена от учени от Университета в Уисконсин позволява на слепите да „виждат“ чрез електрични пулсации, доставяни им посредством плочка на езика.
Друга технология залага на съществуващите сетива. Творецът Нийл Харбисън може да вижда, но не и да различава цветовете, затова имплантира антена в черепа си, която обръща цветовете в звукови вибрации. Резултатът е форма на синестезия, която, по думите му, му позволява да „чува“ цветовете. Технологията му позволява също да преживее светлина, която по принцип е невидима за човешкото око – това също е област на изследвания, която може да донесе обещаващи резултати.
Много опити да се допълнят сетивата са все още в съвсем начална фаза на развитие, но учените вече тестват границите на това, което науката и технологиите могат да направят, за да се постигне целта. Дори най-малките успехи в тази област подкрепят идеята, че още имаме много за проучване и откриване по отношение на човешките възприятия и реалността.
