Древните членестоноги са били хищници още от бебета

Някои от най-ранните хищници, които са патрулирали океаните преди повече от 500 милиона години, също така са били едни от най-големите животни, които са живели по това време. Едно ново изследване на открити вкаменелости, водено от Джиан Лиу от Северозападния университет на Xi’an в Китай, показва, че малките бебета на хищниците също са били опитни убийци.

Животинската група известна като Arthropoda (членестоноги), която включва паяци, насекоми и ракообразни, често е била вдъхновение за много научно-фантастични чудовища, до голяма степен благодарение на техните страшно изглеждащи крайници.

Някои от най-старите и най-примитивни видове артроподи принадлежат към групата, наречена Радиодонти, които са въоръжени с големи щипки в предната част на главата и имат кръгла уста с много зъби. Тези животни, включително и известните Anomalocaris, се считат за гигантски хищници на своето време, достигащи дължини над един метър.

Досега почти нищо не е било известно за малките на радиадонта и техните хранителни навици. Откриването на изключително добре консервиран млад образец от вида Lyrarapax unguispinus от ранната Камбрийска епоха (преди 518 милиона години) в Ченгянг, Китай, хвърля нова светлина върху тази култова група от членестоноги.

При едва 18 мм обща дължина на тялото, откритието представлява най-малкия радиодонт, който някога е бил намиран. За изненада на изследователския екип анатомията му е изключително добре развита – особено на гръбните притискащи придатъци – давайки му вид на миниатюрен възрастен. Това показва, че Lyrarapax unguispinus е добре оборудван хищник в ранен стадий на развитие, подобен на съвременните членестоноги и паякообразни.

Това откритие потвърждава, че хищническите хранителни навици при малките се появяват още в началото на еволюционната история на членестоногите.

Откритите вкаменелости също дават важна информация за бързото развитие на първите животни преди повече от половин милиард години – събитие, познато като „Камбрийската Експлозия„.

Предполага се, че хищничеството е основен двигател на това еволюционно събитие, с хищници, поставящи селективен натиск върху животинските общности, принуждавайки видовете плячки да се адаптират и да се развиват или да бъдат изтребени.

Хищническият начин на живот на малките радиодонти добавя допълнителна сложност към Камбрийските морски хранителни мрежи чрез поставяне на допълнителен натиск върху малката плячка по време на тази еволюционна експлозия.

Бързото израстване на членестоногите по време на Камбрийския период се установява от много открития. Последните от тях показват, че размерът и хранителния режим на радиодонта е много по-разнообразен, отколкото се предполагаше досега. Все още обаче малко се знае за хранителните навици на малките представители на вида.

В изследването се документира много малък (около 18-мм), почти пълноценен екземпляр от вида Lyrarapax unguispinus от ранната Камбрийска епоха на Китай. Този образец е най-малкият известен радиодонтен индивид. Неговата морфология е подобна на тази на възрастните екземпляри и показва, че L. unguispinus е добре оборудван хищник в ранен стадий на развитие. Това доказателство, съчетано с основната филогенетична позиция на радиодонтите, потвърждава, че хищническите хранителни навици при младите членестоноги от Камбрийския период се появяват рано в еволюционната история на групата.

Публикуване: Jianni Liu, et al., „Произход на рапторното хранене при младите euarthropods, разкрити от камбрийския радиодонат“, National Science Review