Астрофизици от Харвард допускат, че Оумуамуа може все пак да е извънземна сонда

През октомври миналата година, един телескоп на НАСА, разположен в Хавай, нащрек за потенциално опасни астероиди идващи към Земята, за първи път забеляза Оумуамуа – дългото парче скала, оформено като пура, прелитащо покрай планетите с необикновено бърза скорост, по-бързо от космическите кораби, които някога хората сме имали.

Неговият произход е неизвестен, но със сигурност не е от нашата слънчева система, което го прави първият междузвезден обект, открит от учените. Неофициалното му име Оумуамуа („Oumuamua“) означава далечен пратеник, пристигащ първи на хавайски език.

Цялото събитие беше доста странно. Но дори по-странно беше, че Оумуамуа се ускоряваше все повече и повече, когато се отдалечаваше от Слънцето. Формата му не приличаше на астероид, но не можеше да бъде и комета, защото не излъчваше контролните газове, които предизвикват ускоряване на кометите.

Въпреки че е на път да напусне нашата слънчева система в началото на следващата година, учените все още се опитват да разберат какво точно е и защо се завърта и ускорява, като се движи.

Нова, все още непубликувана статия от изследователи в Центъра за астрофизика на Харвардския институт Смитсониан, дава няколко идеи за произхода на обекта; като сред тях е и предположението за извънземен кораб.

Първо, изследователите казват, че обектът Оумуамуа би могъл да се образува естествено, чрез процес, който все още не сме наблюдавали в нашата част от вселената, което може да обясни неговите екзотични качества.

След това, учените предлагат и идеята, че обектът може да бъде от „изкуствен произход“, някаква част от сложна извънземна технология, скитаща в пространството. Движи се от светлината, някакъв вид „светлоход“, нещо като платноход, лодките с платна, но вместо да улавя вятъра, обектът хваща светлина. (Според  физиката, светлината има инерция.)

„Светлоходи със сходни размери са проектирани и от собствената ни цивилизация“, обясняват изследователите. Те биха могли да бъдат използвани за транспортиране на товари между планети или звезди, а след като вече не са в експлоатация, са оставени да се движат неконтролируемо по свое собствено темпо.

Третата възможност спомената от изследователите е: „Оумуамуа може да бъде напълно оперативна сонда, изпратена умишлено към околностите на Земята от чужда цивилизация“.

И все пак, по всяка вероятност първата теория на Харвардското изследване е най-близка до истината: „Оумумауа е просто гигантска и недокосната от живо същество скала, пътуваща по свой курс, предназначен за други слънчеви системи, където други форми на живот може да се чудят кой я е изпратил да пътува в безкрайността и отвъд.

Публикувано в Esquire.