Бил ли е Нерон наистина такъв злодей, какъвто го изкарват римските историци?

Базирайки се на докладите, написани по време на и след неговото управление, Нерон (от 37 до 68 г. след Христа) отдавна се смята за безумен деспот, чието ръководство се определя от ужасни актове на насилие, като например отравяне на съперник още в тинейджърските му години, уреждане на убийството на собствената му майка при пожар, който унищожава голяма част от Рим, убийства на християни и дори на собствената си жена.

Вероятно някои от тези инциденти са се случили наистина. Въпреки това, неотдавнашно изследване на историческите данни показва, че Нерон вероятно е бил невинен за някои от тези отвратителни престъпления, според нов документален филм на Обществената телевизия в САЩ (Public Broadcasting Service или PBS) за жестокия император – „Тайните на мъртвите: Досието на Нерон“.

Нещо повече, макар и римски историци да пишат, че Нерон е широко отхвърлен и мразен от населението на Рим, археологически данни от град Помпей подсказват, че Нерон е бил неочаквано популярен сред обикновените хора, твърди историкът Ребека Бенефиел, професор във Washington и Lee University във Вирджиния.

Нерон става император през 54 г. след Христа, когато е само на 17 години. По всичко личи, че той се е интересувал по това време повече от изкуствата, отколкото от управлението. Това му създава проблеми с мощния римски Сенат, казва Бенефиел.

„Нерон не е имал военните триумфи, които предишните лидери са постигнали“, казва тя. „Военните акции носят приходи на империята, а празнуването на победите носи престиж на властта, нещо което с Нерон не се е случвало толкова често“, продължава Ребека Бенефиел.

Голяма част от това, което е известно за Нерон, произтича от трима древни историци – Тацит ( Publius Cornelius Tacitus), Светоний (Gaius Suetonius Tranquillus) и Касий Дио (Cassius Dio). Но техните писания може би са били доста предубедени срещу Нерон и е възможно те да преувеличават или да измислят злодеяния, за да направят лошия император още по – зъл, заявяват във филма представители на PBS.

Например, от Тацит е известно, че като млад, Нерон е убил 13-годишния си доведен брат Британик, като е пуснал отрова в питието му. Авторите на документалния филм обаче, разкриват значителни пропуски в разказа на Тацит за политически мотивираното отравяне.

Тацит пише, че Нерон е добавил безцветна отрова без мирис в каната с вода, която след това е била използвана за охлаждане на гореща напитка; отровата била толкова мощна, че Британик бил мъртъв за секунди. Но заснетите експерименти показват, че популярните растителни отрови от онова време, трябва да са много концентрирани, за да убиват толкова бързо, колкото се е случило с отровата на Нерон. Такава отрова би имала забележителна миризма и цвят и лесно би била забелязана, преди Британик да отпие глътка, твърдят авторите на документалния филм.

Тацит е отговорен и за разказа, че Нерон е запалил големия пожар в Рим през 64 г. и че императорът е свирил на своята лютня, докато градът изгаря… Огънят гори шест дни и разрушава две трети от Рим, което позволило на Нерон да построи нов комплекс от дворци над изгорелите руини. Много от римските аристократи вярвали, че Нерон е подпалил града за да реализира плановете си за строеж, без да му е нужно разрешението на Сената.

В очите на римският елит строителния проект на Нерон „би бил смятан за много неподходящ“, казва Ерик Варнер, доцент по история на изкуството в университета Емори в Атланта, Джорджия. Няма доказателства, че Нерон е имал нещо общо с пожара, но недоволството на аристократите от строителния му проект вероятно е улеснило разпространението на тези слухове, според филма на PBS.

Въпреки че елитните римляни може да са презирали Нерон, обикновените хора го са го обичали, според ръчно изписаните надписи, открити в град Помпей.

Древният град е бил погребан от изригващия вулкан Везувий през 79 г., като Нерон е управлявал 10 години преди това, разказва Бенефиел. Когато пепел покрива Помпей, това помага да се запазят писания върху сгради и обществени места, в някои от които се пеят похвали към Нерон, според Бенефиел.

„Ние имаме тази поредица от рисувани надписи, които приветстват императора и неговата съпруга и го аплодират“, казва Бенефиел. „Едно от тях казва:„ Ура за решенията на императора и императрицата – с вас двамата спокойни и щастливи, ние сме завинаги ”. Така че, с тези надписи получаваме прекрасен поглед за това, как населението е приемало императора, казва тя.

Историците обаче, не го виждали в тази ласкателна светлина – особено Светоний. Той описва Нерон като прекалено зает с пеене, след като призовал повече от 5000 млади мъже да го аплодират, докато изпълнява творбите си, според превода направен на Светоний от Чикагския университет.

„Докато пееше, никой не можеше да напусне театъра, дори по най-неотложните причини“, пише Светоний. „И така се казва, че някои жени са родили деца там, докато много хора, които са били отегчени и изморени от слушане и аплодисменти, тайно са скачали от стената на амфитеатъра, тъй като портите на входа са били затворени, а други са се престорили на умрели, за да ги изнесат,“ разказва Светоний.

Историкът също така атакува сексуалните апетити на Нерон, пишейки, че преследва и малтретира момчета, съблазнява омъжени жени, развратничи с девствените весталки и „дори желаел незаконни отношения със собствената си майка“. Що се отнася до управлението на Нерон, Светоний пише, че „императорът е разточителен, като губи пари без ограничение, а армиите го изоставят, след като не успява да потуши бунта на галите“.

Нерон се самоубива през 68 г. без да определи наследник, а империята остава в хаос, казва Бенефиел.

„Може би всички биха били по-щастливи, включително и Нерон, ако той би стоял далеч от политиката и се беше посветил изцяло на изкуствата“, каза Бенефиел.

„Ако зависело от него, най-вероятно изобщо не би избрал да бъде император“, продължава Бенефиел. Последните му думи били: „О, какъв артист умира с мен“, определяйки се повече като артист, отколкото като военачалник.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.