Метан на Марс – доказателство за живот или небиологично явление?

Ако хората някога открият живота на Марс, вероятно това е начинът, по който всичко може да започне: с новинарски сигнал, който разкрива изумителното развитие далеч отвъд Земята.

Наскоро „Ню Йорк Таймс“ публикува новина: „На Марс има голямо количество газ метан. Това е знак за възможен живот на червената планета.

НАСА бързо реагира и публикува съобщение за медиите, в което се признава откритието, че е отбелязано най-голямото количество метан, регистрирано някога от роувъра Curiosity, мисията на НАСА, при която сондата кацна на червената планета през 2012 година.

Новината идваше от имейл разменен между учени от екипа на „Curiosity“, който „изтече“ в „Таймс“. Не беше предвидено това да стане и да се знае за откритието, поне още не.

Подобно на Таймс, НАСА предостави важни разяснения: Много неща могат да произведат метан на Марс. Извънземният живот е в този списък, но други източници са много по-вероятни.

След десетилетия на проучване космическите кораби не откриха никакви доказателства за живот на повърхността на Марс. Но някои учени казват, че животът може да се крие под повърхността под формата на малки организми. Ето защо метанът е толкова забележителен. На Земята микробите изпомпват природния газ в атмосферата на планетата. Може би подобно развитие съществува и на Марс?

Метанът обаче не е траен в атмосферата на Марс. Излагането на слънчевата радиация, съчетано с реакции с други газове, разрушава газовите молекули в рамките на няколко века. Тази химия е това, което прави откритието толкова интригуващо. Ако метанът присъства в марсианската атмосфера точно сега, той трябва да е бил освободен сравнително скоро. Откриваемите количества могат да бъдат знак, че нещо е живо на Марс, способно да попълни снабдяването с метан.

Или пък не. Естествените взаимодействия между скали и вода също могат да произвеждат газ. Метанът може да е бил заключен дълбоко под повърхността на Марс – където резервоари от древна вода се разбиват и излизат в атмосферата през тясна пукнатина в повърхността. Въздухът, който анализира Curiosity, може да е бил на възраст от милиарди години.

Историята за наличието на метан на червената планета е сложна и търсенето на този газ беше започнало много преди да се стигне до този интерес.

Първите доказателства за метан в марсианската атмосфера бяха открити през 2004 г. от космически кораб, обикалящ около планетата и наземни телескопи на Земята. Имаше дебати и спорове веднага. Учените зад откритията заявиха, че са „99 процента уверени“, че метанът е там. Външни изследователи казваха, че сигналите не са достатъчно силни. Наземните наблюдения, представиха неудобната възможност молекулите в собствената атмосфера на Земята да се набъркат в измерванията.

„Наземните наблюдения бяха най-малкото спорни,“ заяви Пол Махафи, учен от НАСА, който ръководи екипа на Curiosity, измерил наличието на метан в атмосферата на Марс. За да разрешат дебата и дори да решат мистерията, те трябваше да поставят инструменти в самата атмосфера на Марс.

През първата си година, роувърът Curiosity не намери нищо. Но през 2013 г. изведнъж регистрира скок в наличието на метан. Сигналът за наличие на метан остана за няколко седмици, преди да изчезне.

Последващите откривания следваха същия модел – краткотрайни сигнали, които сякаш съвпадат със сезонните промени на планетата. Това бяха вълнуващи открития, но за някои учени не бяха убедителни.

„Всички измервания, за които се съобщава, са много малки в сравнение с фоновите сигнали, които те трябва да пресяват,“ казва Кевин Занле, планетарен учен в НАСА, който изучава Марс, но не е част от мисията на агенцията, и е най-силния „метан скептик“.

„Никой от тях наистина не е убедителен. Но е разбираемо, ако сте изследовател, който е измерил това, много по-вероятно е да сте убедени, че го има“.

Откриването на метан на Марс е трудно, дори и за роувър като Curiosity. Това не е като да задържи някаква лакмусова хартия на вятъра, докато не усети метана и промени цвета си. Вместо това, роувърът поглъща въздух в аналитичен модул и пречиства целия въглероден диоксид, който съставлява по-голямата част от марсианската атмосфера. Уредът концентрира оставащите газове, усилвайки техните сигнали.

Последните открития на метан бяха намерени по този начин. Количеството му е било три пъти по-голямо от откритото през 2013 г., а Махафи казва, че екипът е „зашеметен“ от откритието.

Curiosity обаче, не е подготвен да изследва тайната на метана на Марс, още по-малко въпроса за потенциалните същества, произвеждащи метан. Въпреки че инструментите на роувъра са предназначени да събират метан, те не могат да определят неговия източник.

Следващият апарат на НАСА, известен за момента като Марс 2020, няма да носи инструменти за откриване на метан; когато пристигне в началото на 2021 г., а ще търси признаци на древен живот. Най-вероятно всеки произведен метан ще бъде отдавна изчезнал. Нито пък планирания от Европейската космическа агенция роувър Розалинд Франклин, който е кръстен на химика, помогнал за отключване на тайните на ДНК, който ще кацне на Марс по същото време.

Метанът може да бъде открит и от орбита, от обикалящи около Марс спътници, които изучават как газът взаимодейства със слънчевата светлина. „Trace Gas Orbiter (TGO), на Европейската космическа агенция, може да е в състояние да направи добър анализ, ако газът достигне достатъчно висока концентрация, но е трудно“, казва Хокан Сведхем, учен от проекта на мисията.

TGO прелетя над кратера, където се намира Curiosity, но Сведхем и европейските учени не са отговорили на въпроса дали също е усетил и измерил наличието на метан.

Един от най-добрите начини да се отговори на въпроса за метана е и един от най-амбициозните: Сондиране дълбоко в Марсианския терен, събиране на материал и връщането му обратно към Земята. Космическите агенции са все още години далеч от тази мисия за обратна връзка, която ще включва изстрелване на ракета от повърхността на Марс, нещо, което никой не е опитвал досега. И дори ако метан-освобождаващите бактерии се свиват под повърхността, и най-напредналите технологии днес все още могат да не ги забележат.

„Проблемът с пробиването на сонда или две е, какво ще стане, ако пропуснете?“, казва Пол Нийлс, планетен геолог от НАСА. „Бактериите може да са концентрирани в една област и може да ги пропуснете, ако пробиете на грешното място“.

Следващото развитие в метановата история вероятно ще се появи по обичайните канали: рецензирана статия в научно списание. За учените работещи с Curiosity, резултатите могат да представляват важно откритие. За скептиците те може и да не си струват цялата суета. Но дали можем някой ден да разкрием живота на Марс, дали метанът ни води натам или не? Най-добре е в случая да се позовем на стандарта на Карл Сейган: „Извънредните претенции изискват извънредни доказателства“.