За своята следваща космическа мисия НАСА планира да приземи робот на повърхността на луната на Сатурн Титан, един от топ кандидатите за наличие на извънземен живот.
Драгонфлай ще бъде първи по рода си: апаратът на НАСА е куадкоптер с размерите на лек автомобил, оборудван с инструменти за идентифициране на големи органични молекули.
Предвижда се машината да замине през 2026 г. и да пристигне през 2034 г. След това ще каца и ще излита, посещавайки различни локации на повърхността на Титан, отдалечени на стотици километри една от друга.
„Това е много смела мисия“, казва Томас Цурбухен, администратор на НАСА, „Убеден съм, че сега е подходящият момент да го направим.“
Защо Титан?
Титан е по-голям от планетата Меркурий и георграфски диференциран подобно на Земята. Тази голяма студена луна притежава тънка и богата на метан атмосфера, планини от лед и единствените океани на повърхността в Слънчевата система, ако не броим тези на Земята.
На Титан реките и езерата са пълни с течни въглеводороди. Ако на луната има вода, учените смятат, че може да съществува в океана, скрит под замръзналата кора на повърхността.
Това е свят, който изобщо не прилича на нашия, но въпреки това знаем, че притежава всички съставки, нужни за наличието на някаква форма на живот, казва Лори Глейз, директор на дивизия в НАСА.
Веригите от въглерод на Титан са фундаментални за много базисни биологични процеси и може да притежават градивните елементи, от които животът се е развил на Земята.
Драгонфлай ще даде „възможност да открием процесите, които са били налични в ранните дни на Земята, вероятно дори условия, които да могат да подкрепят живот и днес,“ казва още Глейз.
Това е четвъртата мисия, която ще бъде финансирана в рамките на програмата на НАСА New Frontiers (Нови Граници), която финансира проекти на стойност до 1 милиард долара.
Драгонфлай ще кацне близо до екватора на Титан сред дюни, изградени от твърди въглеводородни снежинки. Ще бъде задвижван с тяга от радиоактивен плутоний, подобно на Марс роувърите на НАСА. Със своите 8 ротора, апаратът ще е в състояние да покрие много по-голяма площ от всеки колесен робот.
„Всъщност е по-лесно да се лети на Титан“, казва Елизабет Търтъл, главен изследовател в мисията и учен от Университета Джонс Хопкинс. Атмосферата е по-тънка от земната и гравитацията е по-слаба.
Машината трябва да може да маневрира сама, тъй като светлинните сигнали от Земята пристигат за 43 минути до Титан, което означава, че Драгонфлай трябва да е много по-сложна машина от обикновен дрон.
Учените трябва да разработят навигационна система, която да позволява на машината да идентифицира опасности, да излита и каца автономно.
По време на полет Драгонфлай ще прави снимки на пейзажа отдолу, но повечето време ще прекара на повърхността, тествайки за биологично релевантни материали. Ултимативната му дестинация е кратерът Селк. Място на древен удар от метеорит, където учените са открили доказателства за наличие на течна вода, органични молекули и енергия, която може да задвижи химични реакции.
Титан се намира грубо на около 1,6 милиарда километра от Слънцето и е студен свят със средни температури от порядъка на -180 градуса по Целзий. Ако имаше достатъчно кислород, тези въглеводороди (основна съставка на бензина) биха пламнали бързо. Наличието на целия този метан обаче, е най-интригуващо за учените. Това е молекула, която би била унищожена от слънчевата светлина за няколко милиона години, което означава, че Титан има постоянни възобновяеми доставки.
„Титан е перфектната химическа лаборатория, за да видим условията от времето преди химията да направи стъпката съм биологията,“ казват още учените.
