Опити за лечение на рак в САЩ с технологията CRISPR

Първият тест в Съединените щати на инструмента за редактиране на гени CRISPR при рак изглежда е безопасен, но твърде рано е да се знае дали е ефективен, съобщават американски изследователи в списание Science.

„Констатациите представляват важен напредък в терапевтичното приложение на генетичното редактиране и подчертават потенциала за ускоряване на развитието на клетъчни терапии“, пишат Дженифър Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли, която е пионер на техниката за редактиране на гени и нейната колежка Дженифър Хамилтън.

Подходът на CRISPR бързо се превърна в предпочитан метод за редактиране на гени в изследователските лаборатории поради лесната му употреба в сравнение с по-старите техники и лекарите започнаха да го тестват за лечение на редица заболявания.

CRISPR-Cas9, използван в това проучване, работи като чифт молекулни ножици, които могат да насочват и отрязват части от генома и да ги заменят с нови участъци от ДНК.

CRISPR вече показа обещание за редактиране на гените на пациенти с бета таласемия и сърповидноклетъчно заболяване в клинични проучвания.

В най-новото проучване д-р Едуард Щатмауер от Университета на Пенсилвания във Филаделфия и колегите му, тестват технологията при трима пациенти с напреднал рак. Двама са имали множествен миелом на кръвта, а един е бил диагностициран със сарком, който атакува съединителните тъкани.

Изследователите комбинирали използването на CRISPR с вид имунотерапия, при която учените събират Т-клетки от имунната система на пациента, препрограмират ги за атака на ракови клетки и ги вливат обратно в пациента.

Инженеринговите терапии с Т-клетъчни, като CAR-T терапия (или химерна терапия с антигенен рецептор на Т клетки), могат да доведат до дълготрайна ремисия при пациенти с рак на кръвта. Но лечението не работи при много други видове рак, имунитетът може да намалее и те могат да причинят сериозни странични ефекти.

Щатмауер и негови колеги се опитаха да използват CRISPR за решаване на някои от тези проблеми. Те взимат клетките на имунната система от кръвта на пациентите и използваха системата CRISPR-Cas9 за изтриване на гени от клетките, които могат да попречат на способността на имунната система да се бори с рака, и разработват клетките да разпознават и атакуват раковите клетки.

След това екипът влива тези клетки обратно в пациентите и наблюдава дали ще се размножават. Досега изследователите не са виждали никакви токсични странични ефекти. Инженерните Т-клетки започват да растат при всички пациенти и продължават до девет месеца след инфузията.

„Досега не беше известно дали редактираните с технологията CRISPR-Cas9Т-клетки, ще бъдат толерирани и процъфтяващи, след като бъдат върнати отново в пациента“, пише Дудна. „Големият въпрос, който остава без отговор от това проучване, е дали редактираните от CRISPR, инженерни Т клетки са ефективни срещу напреднал рак.“

Пилотното проучване е предназначено за проследяване на безопасността при използването на тази технология. Що се отнася до ефикасността, ще са необходими по-големи проучвания, за да се тества. В края на изпитанието един пациент умира от напреднал рак, а другите двама са получавали и други лечения.

Основно притеснение при редактираните от CRISPR клетки е, че техниката е показала, че създава някои не целени редакции в генома.
Съавторът на изследването д-р Карл Джун, имунолог от Университета в Пенсилвания, който е пионер на терапията с CAR-T клетки, заявява, че екипът е открил два не целени ефекта.

Единият е рядка промяна в кода на ДНК, настъпила в 1 на 1000 от редактираните клетки. Другият е хромозомна транслокация, при която хромозома се прикрепя към грешна хромозома. Това се е случило в по-малко от 1,5 процента от инфузираните клетки. Инфузираните клетки с тези непредвидени редакции не оцеляват, както и правилно редактираните гени, казва той.

Въз основа на обещаващия профил на безопасност, Джун заявява, че е вероятно много академични центрове и компании да изпробват техниката в допълнителни клинични изпитвания. „Надяваме се да работим с търговски компании за подобряване на технологията, но към този момент няма твърди планове“, казва той.