Астрономи оспорват Теорията на струните

Може ли някои наблюдения от далечна галактика да доведат до опровержение на Теорията на струните? Изследователите, които изучават данни от обсерваторията Чандра на НАСА, смятат, че е станало точно така.

Трудно е да се докаже, че нещо липсва от Вселената, но в галактическия клъстер Персей учените не откриха признаци за наличието на частица тип бозон, наречена „аксионна частица“, за която казват, че е неразделна част от Теорията на струните.

Изследователите твърдят, че това наистина е била специална възможност за тестване на тази теория от първа ръка. В продължение на пет дни рентгеновата обсерватория Чандра проучва галактическия клъстер Персей за доказателства за наличието на частици с изключително малка маса, включително аксиони и подобни на аксиони частици.

Аксионите са едно, но по-интересни и конвертируеми, според изследователите, са подобните на аксиони частици, което са основният елемент в този експеримент.

Галактическите клъстери са гигантски – толкова големи, че са най-голямото единично тяло от неща, които гравитацията все още може да държи заедно. В основата на струпването на Персей е гигантска черна дупка и именно този поток и издърпването от черната дупка на останалата част от клъстера са предмет на изследвнето. Чандра използва пълен спектър от рентгенови сигнали, за да търси аксиони и подобни на аксиони частици. Малките частици причиняват изкривявания, които могат да бъдат открити от рентгеновите лъчи.

Липсата на доказателства в този експеримент е разочароваща. Изследователите правят следното сравнение. Ако учените търсят злато във Вселената под формата на частици, наподобяващи аксиони, те са инсталирали „цедка“, достатъчно ситна, за да хване милиардна част от електрона и все още не са намерили „златото“. Сега, казват те, опциите са такива: А -частиците, подобни на аксион, са по-малки, отколкото сме мислили, Б – те са много по-големи, отколкото сме мислили (и следователно извън обхвата на Чандра), или В – просто изобщо не са там. Това проучване е четири пъти по-конкретно и 100 пъти по-мощно от предишните наблюдения.

Теорията на струните предлага начин за хармонизиране на цялата физика, нещо, което е по-лесно, преди учените да започнат да насочват ума си към космическото пространство, да поставят съществуването на бозони и други изключително мънички субатомни частици и да теоретизират за тъмната материя.

„Трудно е да повярваме, че няма обединяваща теория там, която да бъде намерена, и интуитивно чувстваме, че светът работи по някаква последователна идея. Но за формулирането на конкретни предложения и теории са необходими много изчисления и позиция на тези теоретични части, които правят всяка теория. Ако реалното наблюдение не разкрие доказателствата, това помага на учените да продължат да развиват своите теории.“

„Тези ограничения се включват в обхвата на свойствата, предложени от теорията на струните и могат да помогнат на теоретиците да пренастроят теориите си“, заявява съавторът на изследването д-р Хелън Ръсел в съобщение на НАСА.