Клиничната смърт е временно състояние преди смъртта, при което човек все още може да бъде спасен.

Да, оказва се, че е възможно да се преживее преходът между живота и смъртта и дори да се „договори” завръщане, без да се сключва сделка с дявола.

Как се променя животът на преживелите клинична смърт и какво виждат, когато са на косъм от смъртта, разказа ексклузивно за Пети канал лекарят патоанатом Лев Кактурски.

Какво се случва с организма по време на клинична смърт

В момента на настъпване на клинична смърт кръвообращението спира. Тъй като от него зависи функционирането на главния мозък, продължителността на това състояние е по-малко от десет минути.

След изтичането на това време настъпва кислороден глад и мозъкът необратимо умира.

Другите органи са „по-толерантни“. Например, сърцето може да започне да бие отново дори 30-40 минути след нарушаване на кръвообращението.

„Имало е ситуации, когато е възможно, например, да се възстанови кръвообращението след половин час. Но през това време мозъкът вече умира и тогава човекът се превръща в зеленчук: функционира само тялото му“, разказа експертът.

На продължителността на функционирането на невроните в мозъка влияе и температурата на тялото и околната среда: колкото по-студено е, толкова повече време има за спасяване.

Защо не всички могат да се „върнат“ от клинична смърт

Всеки човек преди биологичната смърт преминава през клинична смърт и на този етап все още може да бъде реанимиран. Въпреки това, не във всички случаи това има смисъл.

„Когато пациентът е болен от рак, всичките му органи са превзети от метастази и фактически вече не могат да функционират. Реанимацията в тази ситуация ще удължи неговите мъки и страдания“, обяснява експертът.

Хората изпадат в състояние на клинична смърт при абсолютно различни патологии – това може да се случи както поради бъбречна болест, така и при отравяне.

Ето защо лекарите вземат решение за реанимация индивидуално – като анализират дали са засегнати жизненоважни органи.

Процесът на смъртта настъпва в резултат на кислородния глад за мозъка. Но невроните не умират веднага: в началото тяхната активност се увеличава и те изхвърлят норадреналин – хормон, който изостря вниманието. Серотонинът се увеличава и се появяват халюцинации.

Оцелелите описват предсмъртното състояние по един и същ начин: виждат тунел или усещат полет.

„В състояние на клинична смърт човек изпитва усещания, които наричат взаимодействие с висшия отвъден свят“, споделя лекарят патоанатом.

В началото на хората им се струва, че се движат в затворено пространство, подобно на тръба, към светлината. След това мнозина изпитват радост.

Науката обяснява това с притока на допамин в мозъка – хормон, отговорен за чувството на удовлетворение.

„Хората изпитват блаженство и дори не желаят да се върнат към обичайния си живот, а някои веднага изпитват непреодолимо мъчително състояние. Смятат, че това е друг път в живота след смъртта“, посочва експертът.

В същото време вярващите са убедени, че в момента на полета душата се отделя от телесната обвивка. Именно тя преживява придвижването по тунела. И след това, при завръщането си в земната си обвивка – тоест тялото – на човека се предават тези спомени.

„Вероятно все още не сме проучили достатъчно основата на душата от научна гледна точка, затова се получава такова двойно тълкуване: теологично и научно“, отбелязва Кактурски.

Как се променя животът на човека след клинична смърт

Фактът, че човек е бил в състояние на клинична смърт, не влияе на влошаването на здравето и съкращаването на продължителността на живота.

Жизнените функции на организма могат да бъдат възстановени напълно.

Инвалидизация след клинична смърт настъпва само при сериозно нарушение на работата на мозъка, защото мисленето вече не може да бъде възстановено. Тъй като нервните клетки практически не се възстановяват, лекарите не допускат такъв изход.

Но понякога хората се реанимират с увреждане на част от невроните на главния мозък. Това се случва поради продължително пребиваване в състояние на клинична смърт.

В такива случаи започва исхемия – нарушение на кръвоснабдяването на отделни органи. Тук възстановяването ще зависи от последствията и продължителността на липсата на кръвоток, а не от самия факт на клинична смърт.

След клинична смърт при много хора се променя възприемането на света, повишава се моралът.

„Хората преосмислят своите житейски позиции, поглед към света и, като правило, започват да мислят по-философски, по-хуманно. Те осъзнават, че най-важното е любовта към близките и родните, че трябва да се прави добро“, коментира медикът.