Нашата галактика – Млечният път, не е статичен светилник в космическата тъмнина. Тя е динамичен, жив организъм, чиято история е „записана“ в движенията на нейните звезди.

Благодарение на съвременните технологии астрономите се научиха да „четат“ този запис. И направиха невероятно откритие. Външните области на галактическия диск са обхванати от гигантска вълна, която се разпространява навън от центъра.

Нещо като кръговете във водата, които се появяват след като хвърлиш камък в езеро.
Но какъв е бил този „камък“ за нашата галактика?

Данните от мисията Gaia

Ключът към откритието са данните от космическия телескоп Gaia на Европейската космическа агенция, който вече повече от десетилетие картографира положението и скоростта на милиарди звезди в Млечния път.

Екип италиански учени, воден от Елоиза Поджо, е анализирал движението на два типа звезди — млади гиганти и цефеиди, разположени далеч от галактическия център.

Изследователите не са се фокусирали върху хоризонталното им движение, а върху вертикалното — нагоре и надолу спрямо галактическата равнина.

Резултатът бил впечатляващ: и двете групи звезди показали синхронно, вълнообразно движение, напомнящо „гофрирана“ структура с редуващи се възходи и спадове.

Тази картина представлява проявление на гигантската вълна, която се разпространява през външния диск на галактиката.

Какво представлява галактическата вълна?

Представете си спокойна водна повърхност, в която пада камък. От удара се образуват концентрични вълни, които се разпространяват навън, а амплитудата им расте с разстоянието от центъра.

Подобно поведение астрономите сега наблюдават и в нашия Млечен път.

„Това, което виждаме, напълно съответства на поведението, което бихме очаквали от вълна“, обяснява Елоиза Поджо.

Откритата вълна, наблюдавана при младите звезди, вероятно е продължение на колебанията в газовия диск на галактиката. Звездите, които се раждат от този газ, наследяват неговото движение, което позволява на учените да видят структура, която иначе би останала незабележима.

Амплитудата на тези галактически „вълнички“ нараства с разстоянието от центъра и достига своя максимум по самите покрайнини на диска.

Какво е предизвикало тази мащабна вълна?

Засега точният отговор не е известен. Но основният „заподозрян“ е галактика-джудже в съзвездието Стрелец.

Тази малка галактика в момента бав­но се поглъща от Млечния път, но в миналото може да е преминала много близо до галактическия диск. Нейното гравитационно влияние вероятно е бил онзи „камък“, който е нарушил спокойствието.

Възможна е връзка с вълната на Радклиф

Друга хипотеза свързва това явление с неотдавна откритата вълна на Радклиф, въпреки че тя е значително по-малка и се намира в друга част на диска.

„Двете вълни може да са свързани, но може и да не са. Затова искаме да проведем допълнителни изследвания“, отбелязва Елоиза Поджо.

Това откритие още веднъж доказва, че Млечният път е динамична и жива система, която все още преживява събитията от своето бурно минало. Той не просто съществува, а „диша“ и се колебае, реагирайки на външни въздействия.

Следващият голям набор от данни от космическия телескоп Gaia се очаква през 2026 година.

Той ще предостави още по-точна информация за движенията на звездите, а учените се надяват окончателно да разгадаят произхода на гигантската вълна. И да разберат какво кара нашата галактика да изпълнява този космически танц.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Astronomy & Astrophysics, уточнява Science Alert.