Астрономи от университета „Корнел“ създадоха нов каталог, който може да се окаже ключов в търсенето на извънземен живот.

Идентифицирани са 45 скалисти свята в т.нар. „емпирична обитаема зона“

И още 24 попадат в по-тясно дефинираната „триизмерна обитаема зона“. Използвани са данни от мисията „Гая“ на ЕКА и архива на НАСА за екзопланети,

Резултатите от изследването са публикувани в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

„Няколко успешни наземни и космически мисии увеличиха броя на известните екзопланети до над 6000″, коментира проф. Лиза Калтенегер от „Корнел“.

„Нарастващият брой екзопланети позволява на наблюдателите да съставят списък с цели, които могат емпирично да изследват границите на обитаемата зона“, казва още Калтенегер.

Триизмерната зона се основава на по-строги предположения за количеството топлина, което една планета може да понесе, преди да загуби своята обитаемост.

Сред тези светове са някои добре познати ни екзопланети

Например, Проксима Кентавър b, TRAPPIST-1f и Кеплер 186f, както и по-малко известни, като например TOI-715b.

Най-интригуващите обекти в списъка включват планетите TRAPPIST-1d, e, f и g.

Те са разположени на 40 светлинни години от Земята. Както и LHS 1140 b, намираща се на 48 светлинни години.

Възможността за съществуване на течна вода на тези планети зависи до голяма степен от наличието на атмосфера.

Сред световете, които получават светлина от своите звезди, са транзитните планети TRAPPIST-1e, TOI-715b, Kepler-1652b, Kepler-442b и Kepler-1544b.

В тази категория попадат и планети, които причиняват колебания в своите звезди. Като Проксима Кентавър b, Gliese 1061d, Gliese 1002b и Wolf 1069b.

Изследователите се надяват, че планетите, разположени близо до границите на обитаемата зона, ще хвърлят светлина върху това къде точно свършва тя.

И ще потвърдят или опровергаят настоящите научни теории.

„Новите наблюдения ще бъдат от решаващо значение, за да определим дали някои предположения трябва да бъдат коригирани“, коментира Калтенегер.

Освен това, екзопланети с необичайни елиптични орбити могат да помогнат за изследване на ефекта от променливото количество топлина върху една планета.

А също и да отговорят на въпроса дали тя трябва постоянно да се намира в обитаемата зона, за да поддържа живот.

Планети, които могат да тестват вътрешната граница на обитаемост, включват K2-239d, TOI-700e, K2-3d, както и Wolf 1061c и Gliese 1061c.

От друга страна, светове като TRAPPIST-1g, Kepler-441b и Gliese 1002c могат да помогнат за изследването на външната граница, където условията стават изключително студени.

„Определянето на местата за наблюдение е първата ключова стъпка в търсенето на живот. Целта на нашия проект беше да идентифицираме най-добрите обекти за наблюдение“, обяснява Гилис Лоури от Щатския университет в Сан Франциско.

Изследователите са определили и най-подходящите планети за наблюдение с различни методи.

Така дават на учените най-добрия шанс да открият признаци на живот, ако такъв съществува.

Създаденият от тях списък ще служи като пътеводител за астрономите.

„Наблюдението на тези малки екзопланети е единственият начин да потвърдим наличието на атмосфера и да определим дали астрономите трябва да прецизират своите представи за границите на обитаемата зона“, обяснява още Лоури.