В началото на следващото десетилетие космическите телескопи James Webb и бъдещият Ariel (Atmospheric Remote-sensing Infrared Exoplanet Large-survey) ще работят съвместно за изучаване на екзопланети.

Работна група от двете мисии публикува план за съвместната им дейност на сървъра за предварителни публикации arXiv, целящ да събере максимално количество информация за атмосферите на далечни светове.

И двата апарата ще бъдат разположени в точката на Лагранж L2 на системата Земя-Слънце

В тази специфична област от Космоса гравитационните сили на Земята и Слънцето се уравновесяват с центробежната сила.

Това позволява на телескопите да поддържат стабилна позиция спрямо нашата планета.

Това близко разположение ще им осигури обща координатна система за синхронизирани наблюдения на небето.

Телескопът James Webb, който е в експлоатация от края на 2021 г., предоставя изображения на Космоса с изключително висока детайлност.

Поради големия интерес от страна на изследователи за решаване на разнообразни научни задачи, обсерваторията не може да отделя продължително време за наблюдение на всяка отделна екзопланета.

Освен това свръхярките звезди могат да претоварят чувствителните му сензори.

А за покриване на различните инфрачервени диапазони се налага постоянно превключване на бордовите инструменти.

Европейската сонда Ariel, чието изстрелване е планирано за 2029 г., ще започне да събира научни данни през 2030 г. и ще работи в продължение на 4 години.

Проектът е с ограничен бюджет, а диаметърът на огледалото на новия апарат е шест пъти по-малък от този на James Webb.

Поради това Ariel няма да може да улавя фини детайли.

Неговото предимство обаче е способността му да следи непрекъснато хиляди звездни системи в продължение на години.

Единственият му детектор регистрира широк спектър на излъчване наведнъж и апаратът е устойчив на светлината от ярки звезди.

Инструментите на двете обсерватории се допълват взаимно

Ariel ще извършва масови проучвания на небето, за да открива аномалии сред хиляди планети. След това James Webb ще може да изследва тези необичайни обекти в дълбочина и с голяма детайлност.

Ariel ще осигурява бърза обща инфрачервена картина на дадена система, а James Webb ще я допълва с прецизни данни от своя инструмент MIRI, който работи в далечния инфрачервен спектър.

Това ще намали необходимостта от често превключване на сензорите на основния телескоп и ще спести ценно наблюдателно време.

Учените предвиждат и обратен обмен на информация

James Webb ще може да анализира детайлно състава на атмосферата на конкретна планета, а Ariel ще сравнява тези резултати с хиляди други светове.

По-мощният телескоп ще поеме и наблюдението на по-бледи обекти, които са извън възможностите на оптиката на европейската сонда.

Основната научна програма на James Webb ще приключи през юли 2027 г., но горивните му запаси са достатъчни за поддържане на орбитата до 2040 г.

Астрономите се надяват, че двата телескопа ще могат да работят заедно поне десет години.