Учени откриха нещо, което може да се окаже най-старата запазена карта на Вселената, създавана някога.

Удивителното е, че тя е била пред очите ни през цялото време, заключена в страниците на средновековна книга.

Експертите смятат,че откритието е свързано с Хипарх – прочутия древен астроном, живял преди повече от две хилядолетия, който полага основите на научната астрономия.

Това, което прави находката толкова забележителна, е, че оригиналният текст не е бил изгубен, а просто скрит под друг.

Сега, с помощта на рентгенови технологии, учените разкриват онова, което е невидимо за невъоръженото око.

Древните звездни каталози бавно излизат наяве, парче по парче.

Изследователите вярват, че под страниците на средновековни ръкописи все още може да се крият забравени съзвездия, небесни координати и астрономически наблюдения.

Най-старите следи от изгубена звездна карта

Както съобщава „Сайънтифик Американ“, пробивът е свързан с ръкопис, известен като „Кодекс Климаци Рескриптус“ (Codex Climaci Rescriptus).

На пръв поглед той изглежда като древен религиоzen документ. Експертите обаче твърдят, че ръкописът може да съдържа част от астрономически каталог, датиращ от елинистичната епоха.

Подобни документи се наричат палимпсести. През Средновековието пергаментът е бил скъп, затова старите текстове често са били изтривани, за да може материалът да се използва отново.

По този начин много антични книги са изгубени през вековете. В конкретния случай може да се предположи, че цяла карта на нощното небе е била заличена, за да се напише нов текст отгоре.

Фактът, че става дума за научно съдържание, прави находката още по-вълнуваща, а възможността съвременните технологии да го възстановят е наистина впечатляваща.

Древногръцките следи под „Кодекс Климаци Рескриптус“

Дълго време се е смятало, че кодексът има чисто богословско съдържание.

По-внимателното изследване обаче разкрива бледи следи от по-ранен гръцки текст под по-късния сирийски надпис.

Тези едва доловими знаци подсказват, че ръкописът има много по-стар произход.

Историците предполагат, че скритият текст не представлява случайни записки, а структуриран звезден каталог.

Първоначалният анализ вече е идентифицирал препратки към познати съзвездия и астрономически измервания.

Наличието на такива данни предполага високо развито разбиране за нощното небе, много по-рано, отколкото се е смятало досега за този ръкопис.

Това също така повдига възможността важни научни знания да са оцелели през вековете, скрити пред очите на всички.

Как учените използват рентгенови лъчи за разчитане на скрити текстове

За да разкрият какво се крие отдолу, изследователите използват усъвършенствани техники за сканиране в Националната ускорителна лаборатория SLAC.

Това съоръжение е оборудвано със синхротронен ускорител на частици, който създава изключително мощни рентгенови лъчи, способни да проникнат в материала, без да го увреждат.

Тази технология помага да се разграничат химичните компоненти на различните мастила.

Установено е, че средновековното мастило съдържа желязо, докато за по-стария гръцки текст се предполага, че е съставен от други химични елементи, като например калциеви съединения.

Този метод позволява разделянето на слоевете текст.

Досегашните резултати са обещаващи – успешно са открити няколко фрагмента с гръцки текстове, някои от които съдържат частична информация за звезди и техните координати.

Хипарх и произходът на звездното картографиране

Ако фрагментите се окажат автентични, те могат да бъдат свързани с Хипарх – една от най-важните фигури в древната астрономия.

Смята се, че именно той е създал един от първите звездни каталози в западния свят.

Хипарх е известен с приноса си в изучаването на прецесията – бавното изместване на земната ос. Неговите изчисления са били впечатляващо точни, въпреки че не е разполагал с телескопи и съвременни инструменти.

Специалистите предполагат, че ако откритите фрагменти се окажат част от неговия звезден каталог, това напълно ще промени представата ни за познанията на древните народи за небето.

Ръкописът все още крие много тайни

Изследването е все още в начален етап. Проучена е само част от ръкописа, който съдържа близо 200 страници, много от които са разпръснати по целия свят.

Докато учените продължават да сканират достъпните страници, те се опитват да възстановят фрагментите, които биха могли да хвърлят светлина върху липсващите части от картата.

Не е ясно каква част от нея е запазена в ръкописа, но дори досегашният напредък е достатъчен, за да предизвика огромен интерес в научните среди.

Идеята, че звездна карта, създадена преди стотици години, най-накрая може да види бял свят, е наистина изумителна, но с напредъка на технологиите тя става все по-научно обоснована.

Макар небесните тайни да остават скрити още известно време, с всяко ново сканиране те се доближават все повече до своето разкриване.