Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне кометообразна глобула, намираща се на около 7500 светлинни години от нас.

Много космически обекти невинаги приличат на прякорите, които астрономите им дават. Добър пример за това е Ракообразната мъглявина.

Портретът на тази звездна „фабрика“, заснет от телескопа „Хъбъл“, прилича повече на аморфно петно, отколкото на ракообразно.

Дори в ранните скици на астронома от XIX век Уилям Парсънс е трудно да се различи същество с щипки.

Това обаче невинаги е така. Изображение, заснето наскоро от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST), показва регион в мъглявината Кил, който напълно оправдава своя прякор.

Гледайки снимката, направена с близката инфрачервена камера (NIRCam) на телескопа, е трудно да си представим нещо друго освен космическо „Ковчеже със съкровища“.

Разположено на около 7500 светлинни години от Земята, „Ковчежето“ е пълно с метафорични скъпоценности, а не с буквално злато.

Формацията представлява кометообразна глобула

Отдалечен облак с плътна „глава“ и проточена „опашка“ от прах и газ, който наподобява комета.

Макар много такива глобули да носят името си заради приликата с комети, в този случай прякорът „Ковчеже със съкровища“ изглежда особено подходящ… или пък голям фотьойл.

Астрономите смятат, че в тази глобула в мъглявината Кил се намират около 70 млади звезди и зараждащи се протозвезди.

Една от тях е рядък пример за звезда от тип О, която е около 19 пъти по-масивна от Слънцето.

Въпреки че е на възраст от около 1,3 милиона години, „Ковчежето“ приютява звезди, които са толкова млади, че все още са обвити в своите газови и прахови околозвездни дискове.

Виновникът за уникалната форма на „Ковчежето“ се намира на 39 светлинни години извън заснетото поле

Звездната система Ета от Кил е най-яркият обект в мъглявината Кил. Тя включва поне две звезди, като се смята, че едната от тях е 100 пъти по-масивна и пет милиона пъти по-ярка от Слънцето.

Смята се, че мощното звездно излъчване и ветрове от Ета от Кил, заедно с близкия звезден куп Трюмплер 16, са оформили структурата на „Ковчежето“.

Теорията на астрономите е, че звездният куп първоначално се е формирал в по-голям газов облак, преди съседните звезди да разпръснат по-малко плътните материали.

Това е оставило само по-плътната кометообразна глобула с нейната разпознаваема форма.

Освен че служат като междузвезден тест на Роршах, анализите на обекти като „Ковчежето със съкровища“ помагат на учените да разберат по-добре как младите звезди натрупват и изхвърлят газ и как тези процеси влияят на тяхната космическа среда.