На 25 август 2003 г. от Кейп Канаверал е изстреляна ракета „Делта II Хеви“, носеща на борда си космическия телескоп „Спицър“.

Първоначално планиран за мисия от няколко години, апаратът надминава всички очаквания.

Той остава в експлоатация повече от 16 години, поставяйки рекорд за дълголетие сред космическите инфрачервени обсерватории.

„Спицър“ е четвъртата и последна от програмата „Велики обсерватории“ на НАСА, следвайки телескопа „Хъбъл“, гама-обсерваторията „Комптън“ и рентгеновата обсерватория „Чандра“.

До декември 2003 г. телескопът е известен с техническото си наименование SIRTF

След това е преименуван в чест на американския астрофизик Лаймън Спицър – един от първите учени, които още в средата на XX век защитават идеята за разполагане на телескопи в космоса.

Оборудван с главно огледало с диаметър 85 см, „Спицър“ разполага с три основни инструмента: инфрачервена камера (IRAC), спектрограф (IRS) и многолентов фотометър (MIPS).

За да се елиминират смущенията от собствената топлина на апарата, телескопът и инструментите му са охлаждани с течен хелий до температура, близка до абсолютната нула.

Това позволява улавянето на слабо инфрачервено лъчение от далечни космически обекти.

Благодарение на способността си да „вижда“ в инфрачервения спектър, „Спицър“ успява да надникне през плътни облаци от космически прах.

Това му позволява да наблюдава региони, където се раждат звезди и планети, както и да изучава студени обекти и изключително отдалечени галактики.

Още в първите години от мисията си той става първият телескоп, регистрирал светлина от екзопланета

През 2007 г. съставя първата температурна карта на планета извън Слънчевата система.

Сред другите значими постижения на „Спицър“ са:

• създаването на огромен инфрачервен портрет на Млечния път;
• откриването на разредения пръстен на Феба около Сатурн;
• ключовата му роля в изследването на системата TRAPPIST-1, състояща се от седем планети с размери, близки до тези на Земята.

Запасите от течен хелий се изчерпват през май 2009 г.

С това приключва основната мисия на апарата.

След това започва т.нар. „топла мисия“, по време на която част от инструментите спират да функционират. Въпреки това два от каналите на камерата IRAC продължават наблюденията си без криогенно охлаждане.

НАСА официално прекратява работата на „Спицър“ на 30 януари 2020 г.

Вместо планираните две години и половина, телескопът прекарва в космоса над 16 години, а огромният обем данни, които събира, продължава да бъде анализиран от астрономите и до днес.