След почти 8-годишно пътешествие в космоса, европейско-японската мисия BepiColombo започна заключителната фаза от своя полет към Меркурий.

На 3 септември 2026 г. европейският транспортен модул (Mercury Transfer Module – MTM) успешно се отдели от двата научни апарата, които пренасяше.

Именно този модул осигуряваше придвижването на мисията през вътрешната част на Слънчевата система.

Европейската космическа агенция потвърди успешното разделяне след получаване на сигнал от апарата.

Телеметрията показва, че всички системи на BepiColombo функционират нормално, а слънчевите панели на европейския орбитален апарат (Mercury Planetary Orbiter – MPO) вече зареждат неговите батерии.

Близо 8 години път до Меркурий

BepiColombo стартира от Земята на 20 октомври 2018 г. Мисията е съвместен проект на EКA и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA).

Нейната основна особеност е, че към Меркурий се доставят едновременно два научни орбитални апарата – европейският MPO и японският Mercury Magnetospheric Orbiter (Mio).

Достигането до най-близката до Слънцето планета се оказа значително по-сложно, отколкото може да се предположи.

Поради мощното гравитационно поле на звездата, BepiColombo трябваше да използва сложна траектория с множество гравитационни асистенции.

По време на пътуването си апаратът извърши девет такива маневри – една край Земята, две край Венера и шест край Меркурий.

Значителна част от пътя беше измината с помощта на слънчево-електрическа тяга.

Йонните двигатели на транспортния модул MTM работеха през по-голямата част от междупланетния полет, като постепенно променяха скоростта и траекторията на апарата.

Тази част от мисията обаче вече е приключила. В навечерието на разделянето йонните двигатели на MTM бяха окончателно изключени.

След отделянето на модула, останалата конфигурация от двата апарата ще продължи полета си по балистична траектория, а бъдещите корекции ще се извършват с помощта на химическите двигатели на MPO.

Какво предстои?

Разделянето е само първата стъпка в една от най-сложните операции в историята на мисията.

Следващото ключово събитие ще бъде навлизането на BepiColombo в орбита около Меркурий на 21 ноември 2026 г.

След това европейският MPO и японският Mio ще останат скачени заедно още известно време.

Тяхното разделяне е планирано за 9-10 декември. Тогава Mio ще заеме своята научна орбита, а MPO ще продължи да коригира траекторията си, за да достигне предвидената за него полярна орбита около планетата.

Очаква се пълноценната научна програма и на двата апарата да започне през април 2027 г.

Защо достигането до Меркурий е толкова трудно?

Въпреки че Меркурий се намира само на около 58 милиона километра от Слънцето, достигането до него и влизането в орбита е изключително сложна задача.

Космически апарат, летящ от Земята към Слънцето, постоянно изпитва силното гравитационно привличане на звездата и трябва прецизно да намалява своята орбитална енергия, за да не бъде „издърпан“ към нея.

Именно затова BepiColombo прекара почти осем години в пътуване, извършвайки серия от гравитационни маневри и използвайки електрическа тяга.

Сега мисията преминава от дългата фаза на полет към най-сложния етап – превръщането на прелитащия апарат в пълноценен изкуствен спътник на Меркурий.

Ако всичко премине по план, BepiColombo ще стане едва втората мисия в историята, достигнала орбита около Меркурий, след американската MESSENGER.

Същевременно, за първи път планетата ще бъде изследвана едновременно от два научни апарата, създадени от Европа и Япония.