Двата марсохода на НАСА продължават да изследват Марс години след началото на основните си научни мисии.

Curiosity отбеляза своя 5000-ен марсиански ден на повърхността на планетата, докато Perseverance откри корунд в кратера Йезеро – минерал, чиито скъпоценни разновидности на Земята са рубините и сапфирите.

Освен това Perseverance за пореден път наблюдава преминаването на Фобос пред слънчевия диск.

Curiosity: 5000 сола на Марс

Марсоходът Curiosity, чиято първоначална мисия беше предвидена за около две земни години, на 29 август 2026 г. достигна забележителния праг от 5000 марсиански денонощия, или сола.

За този период апаратът е прекарал над 5137 земни дни на повърхността на Червената планета.

НАСА отбеляза юбилея със специална панорама, заснета в района на ветровия хребет „Шоколатал“ по склоновете на планината Шарп.

5000-ият сол не е единственото постижение на Curiosity през този период.

Малко преди юбилея марсоходът премина границата от 1000 метра изкачване спрямо мястото си на кацане в кратера Гейл.

За сравнение, предишният подобен рекорд на друга планета принадлежеше на марсохода Spirit, който се изкачи на 106 метра над мястото си на кацане по време на изкачването на хълма Хъсбанд.

В момента Curiosity изследва продълговат пясъчен хребет, наречен „Шоколатал“

Подобни ветрови форми на релефа може да принадлежат към напречните еолични хребети (TAR), които се срещат в различни райони на Марс.

Учените изучават структурата и състава на наносите. Целта е да разберат как са се формирали, движили под въздействието на вятъра и в крайна сметка са се стабилизирали.

За изследването на „Шоколатал“ Curiosity използва инструменти като лазерния спектрометър ChemCam, рентгеновия алфа-спектрометър APXS и камерата за микроскопски снимки MAHLI.

Марсоходът на НАСА Curiosity, паркиран до пясъчния хребет „Шоколатал“, засне панорама в две различни части на марсианското денонощие с помощта на черно-белите си навигационни камери.

Първият кадър е направен на 30 август 2026 г. в 9:56 ч. местно марсианско време (5000-ия сол от мисията), а вторият – на 2 септември 2026 г. в 17:39 ч. (5003-ия сол).

На преден план се вижда палубата на марсохода с UHF антената и радиоизотопния термоелектрически генератор (MMRTG), а в далечината – следите от колелата.

Curiosity се намира в подножието на 5-километровата планина Шарп в кратера Гейл.

Снимка: NASA/JPL-Caltech

Perseverance открива корунд

Междувременно Perseverance събра нови данни за геоложкото минало на Марс.

С помощта на инструмента SuperCam учените за първи път откриха на планетата корунд – минерал с химична формула α-Al₂O₃.

Корундът е добре познат на Земята със своите скъпоценни разновидности. Червеният корунд се нарича рубин, а другите оцветени варианти – сапфири.

Perseverance обаче не е открил скъпоценни камъни в обичайния смисъл, а микроскопични зрънца от самия минерал. Те са идентифицирани в три светли скали в кратера Йезеро.

За откриването на корунда SuperCam за първи път на повърхността на Марс използва метода на луминесцентна спектроскопия с времева резолюция.

Изследователите са регистрирали характерни сигнали, свързани с тривалентен хром (Cr³⁺).

Именно примесите от хром на Земята могат да придадат на корунда характерния червен цвят на рубина.

Размерът на откритите зърна е под 200 микрометра.

Следователно не става дума за големи кристали, които биха могли да се видят или използват като скъпоценни камъни. А за микроскопична минерална фаза в марсианските скали.

Учените предполагат, че корундът може да се е образувал при условия на висока температура и налягане.

Един от възможните механизми е ударният метаморфизъм, възникващ при мощни сблъсъци на космически тела с повърхността на планетата.

Получените данни помагат за уточняване на историята на скалите в района на кратера Йезеро и условията, съществували на Марс в далечното минало.

Perseverance отново наблюдава Фобос

На 12 август 2026 г., по време на 1948-ия сол от мисията, марсоходът засне преминаването на Фобос пред Слънцето с помощта на камерата Mastcam-Z.

На получения запис малкият силует с неправилна форма на Фобос пресича слънчевия диск.

Подобни наблюдения са правени от марсоходи в продължение на много години и позволяват да се сравнява положението на Фобос и да се уточняват параметрите на неговата орбита.

Орбитата на Фобос постепенно се променя и се очаква в далечното бъдеще спътникът да се приближи толкова много до Марс, че в крайна сметка или ще се сблъска с планетата. Или ще бъде разрушен от приливните сили и ще образува пръстен около нея.

Наблюденията на Perseverance допълват дългогодишните данни за движението на Фобос.

Те са особено интересни в навечерието на японската мисия Martian Moons eXploration (MMX). Тя трябва да изследва марсианските спътници Фобос и Деймос и да достави на Земята проби от почвата на Фобос.

Макар да работят в различни райони на Марс и да изпълняват различни научни мисии, данните от марсоходите „Кюриосити“ и „Пърсивиърънс“ взаимно се допълват, за да изградят по-пълна картина за Червената планета.

„Кюриосити“ продължава своята мисия в кратера Гейл, изкачвайки се по склоновете на планината Шарп.

С всеки изминат метър нагоре апаратът изследва все по-древни скални слоеве, разкривайки геоложките процеси, формирали този регион.

Междувременно „Пърсивиърънс“ се намира в кратера Йезеро – място, където в далечното минало са съществували езеро и речна делта.

Неговите изследвания са насочени към търсене на следи от древен живот, изучаване на геологията и събиране на скални проби, които в бъдеще може да бъдат върнати на Земята.

Повече от десетилетие след кацането на „Кюриосити“ и над пет години след пристигането на „Пърсивиърънс“, двата апарата продължават да изпращат безценни данни.

Те разкриват всичко – от процесите на формиране на пясъчните дюни до минерали, които носят информация за условията на древния Марс.