Руски учени проведоха сравнителен анализ на минерали от земни скали и от лунния метеорит NWA 7611, за да изследват тяхното окислително-редукционно състояние.

Резултатите, публикувани в списание „Астрономический вестник“, показват, че лунните минерали са се образували в среда с по-ниска кислородна активност.

Изследването е дело на екип от Института по геохимия и аналитична химия „Вернадски“ към Руската академия на науките (ГЕОХИ РАН) и Физическия факултет на Московския държавен университет.

Учените са се фокусирали върху оливини и пироксени

Това са силикатни минерали, които са широко разпространени в базалтовите скали.

Земните проби са добити от кимберлити в Якутия и от зона на субдукция на полуостров Камчатка, докато лунните са взети от брекчата на метеорита NWA 7611.

За да определят условията на формиране на скалите, изследователите са измерили активността на кислорода при температури между 800 и 1100 °C.

За целта е използвана специализирана двойна електрохимична клетка.

Този показател разкрива дали средата е била окислителна или редукционна – колкото по-ниска е активността на кислорода, толкова по-редукционни са били условията.

Активността на кислорода е ключов фактор, който влияе върху процесите в недрата на планетите

От нея зависи как се топят скалите, какви минерали се образуват и как се разпределят елементите между тях.

Тя определя и състава на флуидите, които се отделят при дегазацията на мантията, включително съотношението между въглероден диоксид и вода.

При земните образци съотношението между двувалентно и тривалентно желязо (Fe²⁺/Fe³⁺) е било допълнително проверено чрез метода на Мьосбауеровата спектроскопия.

Това е позволило на учените да потвърдят окислително-редукционните условия, при които са се намирали скалите.

Анализът показва, че минералите от лунния метеорит NWA 7611 имат най-ниската кислородна активност.

Според авторите на изследването, това е ясен индикатор за значително по-редукционни условия в мантията на Луната в сравнение със земната.

Учените предлагат същата методика и апаратура да бъдат използвани и за анализ на бъдещи проби, доставени от Луната.

Според Сергей Воропаев, един от участниците в проекта, този подход може да намери приложение в рамките на мисиите „Луна-27“ и „Луна-28“, ако те успешно доставят образци на Земята.