Древните ръкописи се оказаха неочакван източник не само на исторически и литературни знания, но и на уникални биологични данни.

Международен екип от генетици, историци и вирусолози успя да реконструира над 3500-годишната еволюционна история на вируса на шарката по овцете, след като откри следи от неговата ДНК. Те са били запазени върху страници от средновековен пергамент.

В рамките на изследването учените са анализирали животински кожи, използвани за изработката на ръкописни книги между VIII и XIV век.

В анализираните материали са идентифицирани общо 21 генома на вируса

Заедно с по-ранни археологически находки те обхващат впечатляващ период – от 1700 г. пр.н.е. до 1917 г.

Шарката по овцете е силно заразно вирусно заболяване, което в древността и Средновековието е нанасяло сериозни удари върху стопанството, застрашавайки добива на вълна, мляко и месо.

Пергаментът, произвеждан от обработена кожа на телета, кози и овце, днес служи като своеобразен биологичен архив за тези древни огнища.

„Възможно е библиотеките и архивите по целия свят да съхраняват генетични доказателства за епидемии сред животните в миналото“, отбелязва Луи Л’От, докторант в Дъблинския университетски колеж.

Подходът за събиране на пробите се отличава с изключителна простота и щадящо отношение към ценните паметници.

Учените са използвали стандартна гума за триене, която при лек натиск върху повърхността на пергамента отделя микроскопични влакна и клетки.

Този неинвазивен метод предпазва редките текстове от изрязване и увреждане, като същевременно осигурява достатъчно материал за прецизен ДНК анализ.

Голямо предимство на средновековните книги е техният мащаб

За направата на обемисти ръкописи като Библията са били нужни кожите на десетки животни. По този начин изследователите анализират генетичен профил, който отразява цели стада, а не единични индивиди.

Чрез сравнение между ДНК от пергаментите, древни зъби на овце от Евразия и съвременни вирусни щамове, авторите на проучването установяват, че вирусът вероятно се е обособил още в ранната бронзова епоха. Или около 3000 г. пр.н.е.

Този период съвпада с масовото навлизане на контролираното скотовъдство и отглеждането на големи стада в затворени пространства, което е създало отлична среда за разпространение на инфекцията.

Генетичните данни разкриват още една интересна подробност. За разлика от човешката шарка (вариола), патогенът при овцете е демонстрирал изключителна геномна стабилност в продължение на хилядолетия.

Това подсказва, че вирусът бързо се е адаптирал оптимално към гостоприемника си още в най-ранните фази на своето развитие.

Следи от вирусна ДНК са открити не само върху овчи кожи, но и върху материали от телешка и козя кожа

Засега учените не изключват две възможности – заразяване между различни видове добитък или вторично замърсяване по време на производствения процес в средновековните работилници.

Анализ на генетичен материал, извлечен от чилийски мумии, хвърли нова светлина върху разпространението на едрата шарка в Америка.

Изследването на древна ДНК предостави категорични научни доказателства, че смъртоносният вирус е бил пренесен на континента от европейските колонизатори.

Историческите следи обаче се откриват не само в мумифицирани останки, но и между страниците на старите книги.

Чрез съвременни технологии за визуализация изследователи успяха да разчетат заличен текст върху пергамент от VI век, преизползван през Средновековието за друг ръкопис.

Новите методи са позволили пълното възстановяване на 42 изгубени страници, останали скрити под по-късни пластове мастило в продължение на векове.

Снимки: Pixabay/AI