Меките тъкани обикновено са първите, които изчезват след смъртта на даден организъм, но едно древно морско създание се оказало изключение.

Учени успяха да изследват структури, които почти никога не се запазват във вкаменелости, и то след 450 милиона години.

Палеонтолози откриха уникален фосил на морска лилия, в който са се съхранили меки тъкани, въпреки внушителната му възраст от около 450 милиона години.

Находката е с над 200 милиона години по-стара от най-древните динозаври

И представлява най-старият известен пример за подобно запазване при криноиди (морски лилии), пише Daily Galaxy.

Редкият екземпляр не е открит при разкопки, а в колекцията на малък Музей по палеонтология и еволюция в Монреал.

Той е бил изследван от учени от Университета на Оклахома.

Фосилът принадлежи към вида Dendrocrinus simcoensis

В него са се запазили деликатни тръбни крачета – меки структури, които криноидите използват най-вече за хранене.

Обикновено тези тъкани се разграждат изключително бързо след смъртта на животното и почти никога не попадат във фосилните записи.

Според палеонтолога Лена Коул в музейните колекции по света се съхраняват милиони фосили на морски лилии, но досега меки тъкани са били откривани само в един друг екземпляр.

За да могат толкова крехки структури да оцелеят в процеса на вкаменяване, са необходими изключително редки условия, които на практика забавят или спират разлагането.

Криноидите са далечни роднини на съвременните морски звезди. Те са съществували на Земята много преди появата на динозаврите и са обитавали древните коралови рифове.

Запазените тръбни крачета са предоставили на учените информация, която обикновено липсва във фосилите на тези животни.

Тяхната структура и разположение са свързани с начина на хранене и средата на обитание на криноидите.

Съавторът на изследването Дейвид Райт сравнява особеностите на тези структури със зъбите на бозайниците, по които може да се съди за начина на живот на животното.

Сравнението на древния екземпляр със съвременни криноиди е разкрило съществени анатомични различия. И е помогнало да се проследи как техните методи за хранене са се променяли в продължение на стотици милиони години.

За пореден път находката демонстрира ценността на старите музейни колекции.

Според Райт значението на образците невинаги става ясно веднага след откриването им – новите изследователски методи и знания могат десетилетия по-късно да превърнат отдавна съхраняван фосил във важно научно откритие.