Само на 2 места в света има от тези загадъчни черни диаманти
Черните диаманти, известни в геологията като карбонадо, остават една от най-големите загадки на нашата планета.
Те се добиват единствено в речни наноси в Бразилия и Централна Африка. Първичната скала, от която са възникнали, до днес не е открита.
За разлика от класическите кристали, карбонадото се състои от плътно свързани микроскопични кристали с необичайна пореста структура.
Този странен строеж от десетилетия подхранва теории за извънземен произход или образуване при космически сблъсък.
Ново научно проучване, публикувано в специализираното издание Gondwana Research, хвърля допълнителна светлина върху геоложката им история.
Според международен екип от учени, воден от Атила Демени и Петер Немет, карбонадото може да дължи съществуването си на катастрофален астероиден удар. Той обаче е дал само начален тласък на сложен вътрешноземен процес.
Лабораторен анализ развенчава стари митове
Изследователите са анализирали образци от бразилската формация Томбадор, прилагайки електронен микроскоп, рентгенови сканирания и прецизни изотопни тестове.
Основен фокус е бил лъскавият, стъкловиден горен слой на камъните, който дълго време е смятан за разтопена външна кора, аналогична на тази при метеоритите.

Но резултатите опровергават ударния произход на този външен блясък.
В кристалната решетка липсват деформации от шокова вълна, каквито неизменно съпътстват метеоритните взривове.
Нещо повече. Под гладката повърхност е установен тънък слой от минерала анатаз (титанов диоксид), запечатал невредими диамантени микрокристали.
„Образуването на тази стъкловидна повърхност се е случило значително по-късно от отлагането на самия минерал“, отбелязва Демени.
Това подреждане на слоевете показва, че блясъкът е плод на последващи процеси. При тях древни подземни флуиди частично са разтворили и загладили скалната обвивка.
Органичен въглерод и свръхбързо потъване в мантията
Изотопният профил на изследвания въглерод насочва към още по-интригуващ детайл. Изходният материал в повечето проби носи отчетливия отпечатък на древна органична материя.
Въпросът как повърхностни биологични седименти са се озовали на дълбочина, способна да генерира диаманти, намира своето обяснение в модела на „свръхбърза субдукция“.
Хипотезата на авторите чертае следната последователност от събития…
Гигантски метеорити с размери между 100 и 200 км удрят ранната Земя, притискайки повърхностния органичен слой дълбоко в недрата.
Екстремно бързото потъване запазва порьозността на материала, преди колосалното налягане в земната мантия да кристализира въглерода в карбонадо.
Възходящи магмени потоци изтласкват диамантените маси обратно към повърхността.
Ерозията и продължителното въздействие на водни разтвори оформят крайния облик на камъните и запълват микрокухините с нови минерали.
Хипотези с отворен финал
Въпреки убедителния сценарий авторите признават, че предложената теория все още се нуждае от преки доказателства.
До момента не е локализиран конкретен кратер, пряко свързан с образуването на тези скъпоценни камъни. Нито е открит специфичен индикаторен минерал, доказващ прехода на кората към мантията.
Трудът на Демени и колегите му обаче категорично пренарежда хронологията на събитията. Специфичната обвивка на черните диаманти не е следа от космоса, а доказателство за бурната геоложка динамика на младата Земя.

