Когато небето се сгромолясва: 10 зрелищни случая на падащ космически боклук
В момента около Земята обикалят хиляди излезли от употреба спътници, изразходвани ракетни степени и отломки от унищожени апарати.
Докато повечето от тях постепенно губят височина и изгарят напълно в плътните слоеве на атмосферата, оставяйки след себе си само ярки огнени дири, по-масивните конструкции успяват да оцелеят при навлизането.
Историята помни редица многотонни машини, които са достигали повърхността – от радиоактивни частици в северната част на Канада до парчета, пробиващи покриви на жилищни сгради.
Въпреки че космическите агенции следят тези обекти непрекъснато, неконтролираните падания все още носят риск от изненади. Представяме ви някои от най-драматичните завръщания на космически отпадъци на Земята.
Ядреният реактор на „Космос-1402“
В края на 1982 г. съветският разузнавателен спътник „Космос-1402“ завършва мисията си. По план неговият ядрен реактор е трябвало да се отдели и да бъде изведен на безопасна висока орбита.
Механизмът за разделяне обаче отказва и апаратът се разпада на три части. Основният корпус изгаря в атмосферата на 23 януари 1983 г., но реакторният отсек остава в орбита още две седмици, преди да падне в южната част на Атлантическия океан на 7 февруари.
Макар съветските власти да уверяват, че инцидентът не представлява опасност, западни изследователи откриват радиоактивен стронций в дъждовни води над щата Арканзас, събрани между февруари и юни същата година. Анализите показват, че следите най-вероятно произхождат именно от реактора на съветския сателит.
Орбиталната станция „Салют-7“
Съветската станция „Салют-7“ остава необитаема след 1986 г., когато последният екипаж я напуска. За да се удължи престоят ѝ в космоса с перспектива за евентуална бъдеща спасителна мисия, двигателите на скачен с нея модул повишават орбитата ѝ с около 135 километра.
Засилената слънчева активност обаче води до разширяване на горните слоеве на земната атмосфера, което увеличава триенето и рязко ускорява снижаването на съоръжението.
На 7 февруари 1991 г. комплексът „Салют-7 – Космос-1686“ с маса около 40 тона навлиза неконтролирано в атмосферата. Апаратът подминава предвидената зона в Тихия океан и прелита като масивно огнено кълбо над Аржентина. Отломки падат близо до градчето Капитан Бермудес, като по щастлива случайност няма пострадали хора.
Втората степен на ракетата „Делта II“
Сутринта на 22 януари 1997 г. втората степен на ракета-носител „Делта II“ се врязва в атмосферата над американския Среден запад. Компонентът, извел военен спътник в космоса през април 1996 г., се разпада на височина около 77 километра над Канзас.
Отломките се разпръсват над Оклахома и Тексас, като 250-килограмов резервоар от неръждаема стомана се разбива едва на 50 метра от ферма край Джорджтаун, Тексас.
Инцидентът остава в историята и с друг уникален факт. По време на ранна разходка в парк в Тълса, Оклахома, Лоти Уилямс вижда огнената следа в небето.
Минути по-късно леко парче почерняло фибростъкло с дължина около 15 сантиметра я докосва по рамото и пада на тревата. Жената се разминава без наранявания и се смята за единствения известен човек в историята, ударен от падащ космически отпадък.
„Чанчжън 5B“ над Кот д’Ивоар
На 5 май 2020 г. Китай изстрелва тежката ракета „Чанчжън 5B“. Основната степен с тегло близо 20 тона е оставена на орбита без система за контролирано сваляне, превръщайки се в един от най-масивните обекти с неконтролирано навлизане за последните десетилетия. На 11 май тя се разпада над Атлантика и Африка.
Големи метални фрагменти, включително дълъг тръбовиден елемент, се приземяват в района на село Мауну в Кот д’Ивоар, нанасяйки щети на къщи и сграда на местен производител на сирене.
Администраторът на НАСА тогава остро разкритикува практиката на неконтролирано извеждане от орбита, подчертавайки, че траекторията на ракетата е криела реален риск за населени райони.
„Чанчжън 5B“ над остров Борнео
Две години след инцидента в Африка Китай допуска повторение на сценария с друга ракета от същия тип. На 24 юли 2022 г. „Чанчжън 5B“ извежда в космоса лабораторния модул „Вънтиен“ за станцията „Тиенгун“, след което масивната основна степен отново остава в орбита в напълно неуправляем режим, подготвяйки поредното рисково падане към Земята.
Падането на 22-тонна ракетна степен над Индийския океан на 30 юли предизвика истински визуален спектакъл за жителите на Малайзия, които наблюдаваха огнени следи в нощното небе. В Кучинг, на остров Борнео, мнозина заснеха явлението, мислейки го за метеорен дъжд.
Макар че останките пресякоха въздушното пространство на Малайзия, филипинските власти съобщиха, че оцелели парчета са паднали в морето Сулу близо до остров Палаван. Въпреки предварителните прогнози, че отломките могат да достигнат Бруней или Борнео, по-голямата част от конструкцията изгоря в плътните слоеве на атмосферата.
„Тянгун-1“ – Неконтролираният край на първата китайска орбитална станция
Първата космическа станция на Китай, „Тянгун-1“, беше изстреляна през 2011 г. с предвиден двегодишен експлоатационен срок. Апаратът обаче продължи работа до март 2016 г., когато наземният контрол неочаквано загуби връзка с него. Без възможност за извършване на контролирана маневра за сваляне от орбита, 8,5-тонното съоръжение започна бавно спускане към Земята, което държа международната общност в напрежение с месеци.
На 2 организирани наблюдения на 2 април 2018 г. станцията навлезе в атмосферата над централната част на Южния Пасифик. По-голямата част от съоръжението изгоря напълно, а поради отдалечеността на района никакви отломки не бяха открити.
Отсекът на SpaceX Crew Dragon в австралийските планини
Сутринта на 9 юли 2022 г. мощен звуков удар разтърси района на Снежните планини в Австралия. Причината се оказа багажният отсек на капсулата Crew-1 Dragon на SpaceX, отделен преди завръщането на кораба на Земята през май 2021 г.
Големи фрагменти оцеляха при навлизането в атмосферата и паднаха в земеделски земи край градчето Далгети, щата Нов Южен Уелс. Местният фермер Мик Майнърс откри в пасището си овъглен триметров метален къс, а съседът му Джок Уолъс намери друг подобен детайл малко по-рано.
Астрофизикът Брад Тъкър свърза намерените части с мисията на SpaceX, а Австралийската космическа агенция по-късно официално потвърди произхода им. Инцидентът се размина без пострадали, но напомни, че защитата на Земята от космически отпадъци остава сериозно предизвикателство.
Батериите от МКС и пробитият покрив във Флорида
През март 2021 г. Международната космическа станция освободи товарен палет със стари никел-водородни батерии с общо тегло над 2,6 тона – най-тежкият единичен отпадък, изхвърлян някога от комплекса. Инженерите очакваха товарът да се разруши напълно при навлизането в атмосферата на 8 март 2024 г.
Изчисленията обаче се оказаха неточни: метален компонент с тегло около 700 грама, изработен от термоустойчивата сплав инконел, оцеля и проби покрива на жилищна сграда в Неапъл, щата Флорида. НАСА прибра обекта и потвърди произхода му, обявявайки задълбочено разследване защо моделите за прогнозиране не са отчели устойчивостта на детайла.
„Скайлаб“ – Падането на американската станция и глобалната истерия
Първата американска орбитална станция, 77-тонната „Скайлаб“, стана жертва на неочаквано висока слънчева активност, която разшири земната атмосфера и увеличи аеродинамичното съпротивление, съкращавайки живота на апарата с години. На 11 юли 1979 г. станцията навлезе обратно в атмосферата.
Въпреки опитите на НАСА да насочи отломките към Индийския океан, леко отклонение в траекторията разпръсна останките над Западна Австралия.
За щастие, инцидентът премина без жертви, а местната община Есперанс подходи с чувство за хумор и наложи на НАСА глоба от 400 долара за „замърсяване на околната среда“ – санкция, която беше платена едва през 2009 г. след дарителска кампания на американски радиоводещ.
Падането на „Скайлаб“ се превърна в глобална медийна сензация, като отломка дори бе показана на сцената на конкурса „Мис Вселена“ в Пърт.
„Космос 954“ – Радиоактивната криза над канадската пустош
Най-опасният инцидент с космически отломки в историята започва през септември 1977 г. с изстрелването на съветския разузнавателен сателит „Космос 954“, оборудван с ядрен реактор. По план реакторът трябваше да бъде изведен във висока орбита след края на мисията, но механизмът за отделяне отказа.
На 24 януари 1978 г. апаратът навлезе неконтролирано в атмосферата над Северна Канада, разпръсквайки радиоактивни частици върху площ от 124 000 квадратни километра в Северозападните територии, Албърта и Саскачеван.
В отговор Канада и САЩ стартираха мащабната операция „Утринна светлина“, провеждайки месеци наред издирвателни дейности в суровите зимни условия за обезопасяване на опасния радиоактивен материал.
Макар разчистването на отломките да продължава чак до октомври, по оценки на канадските власти е открит едва около 0,1 процента от радиоактивния енергиен източник на „Космос 954“.
Инцидентът предизвиква сериозно международно безпокойство относно спътниците с ядрено захранване, което подтиква Организацията на обединените нации да създаде специална работна група за проучване на тяхната употреба в космоса.

