Екип от учени направи ключово откритие за еволюцията на рядък и смъртоносен патоген в Бразилия, който циркулира в страната незабелязано повече от век.

Вирусът Сабия (Sabiá), причиняващ тежки хеморагични и неврологични заболявания, е успял да остане скрит от съвременните медицински тестове благодарение на генетични мутации, пише scitechdaily.

След анализ на два фатални случая изследователите идентифицираха промените в генома на патогена. И разработиха по-прецизен метод за диагностика.

Установено е, че вирусът присъства на територията на Бразилия от около 142 години

Резултатите от проучването са публикувани в научното списание PLOS Neglected Tropical Diseases.

Изследването е съсредоточено върху две инфекции, регистрирани съответно през 2019 и 2020 г.

Извлечените вирусни геноми показват около 89% сходство с щамовете, описани през 1999 г.

Оказва се обаче, че настъпилите мутации засягат именно зоните, които се разпознават от ДНК праймерите при стандартните диагностични тестове. Това ги прави неефективни срещу новия вариант.

След локализирането на мутациите целевите региони са модифицирани, което вече позволява успешното изолиране на циркулиращите щамове.

Обновените тестове са предоставени на Института „Адолфо Луц“, една от основните референтни лаборатории за обществено здраве в Сао Пауло.

Два фатални случая водят до генетичния пробив

Първият изследван случай е на 52-годишен мъж от Сорокаба, посещавал горски райони.

Пациентът потърсил медицинска помощ в края на декември 2019 г. и е преместен в столичната клиника „Оспитал дас Клиникас“ със съмнение за жълта треска.

Първоначалните изследвания за жълта треска и вирус Сабия дали отрицателен резултат, а пациентът починал на 11 януари 2020 г.

Впоследствие вирусът е открит в кръвта му чрез метагеномен анализ. Иновативен метод, който сканира генетичния материал на множество микроорганизми без предварителна хипотеза за конкретен патоген.

Този резултат подтиква изследователите да тестват отново проби от още седем пациенти с остра хеморагична треска и неврологични симптоми.

Така е идентифициран и втори заразен – 63-годишен земеделски работник от Асис. Той е приет в болница през декември 2019 г. и почива само два дни по-късно.

Генетичният анализ показал промени в специфичен вирусен протеин, отговорен за свързването с човешките клетки.

Въпреки че това може да повлияе върху взаимодействието на вируса с гостоприемника, изследването все още не дава окончателен отговор дали тези мутации повишават риска от по-тежко протичане на заболяването.

Чрез филогенетичен анализ учените успяват да проследят еволюционното дърво на патогена и заключават, че вирусът Сабия циркулира в Бразилия от приблизително 142 години.

Неизвестният резервоар в природата

До момента науката не е установила със сигурност кой животински вид е естественият преносител на вируса Сабия, въпреки че за основни заподозрени се считат дивите гризачи.

Всички известни досега инфекции са възникнали в селски или гористи райони, но точният механизъм на заразяване на хората все още предстои да бъде изяснен.

Мащабното проучване е реализирано съвместно от експерти от центъра CADDE, Университета в Сао Пауло и Импириъл Колидж Лондон, с финансовата подкрепа на фондация FAPESP.

Работата с вируса Сабия поставя изключителни изисквания по отношение на лабораторната безопасност.

Патогенът се нарежда сред най-опасните бразилски вируси заради високия риск от предаване по въздушно-капков път в лабораторни условия.

Безопасната работа с активен щам изисква най-високо ниво на биологична защита (BSL-4) – стандарт, с какъвто към момента не разполага нито едно научно звено в Южна Америка.

Бразилия планира да реши този проблем чрез изграждането на високотехнологичния лабораторен комплекс „Орион“ към Бразилския център за научни изследвания в областта на енергията и материалите (CNPEM) в Кампинас.

Съоръжението трябва да заработи през 2030 г.

То трябва да стане първата лаборатория в страната, пригодена за съхранение и изследване на активен вирус Сабия.

Към днешна дата референтният щам на патогена се съхранява в Съединените щати.