Компанията OpenAI обяви мащабни научни постижения, постигнати чрез нейните модели с AI в три ключови направления: математика, теоретична информатика и квантова физика.

Резултатите, ако бъдат потвърдени от академичната общност, могат да пренапишат установени концепции в модерната наука.

Решаване на дългогодишни математически задачи

Един от основните успехи засяга т.нар. хипотеза за локално изглаждане в областта на хармоничния анализ, формулирана от Кристофър Соге през 1991 г.

Тя описва динамиката на вълните в моменти на екстремна концентрация, постулирайки, че максималното им фокусиране не може да продължи дълго във времето.

От OpenAI твърдят, че техният модел е доказал хипотезата за пространства с произволна размерност.

Успехът отваря път и към разрешаването на други фундаментални проблеми, сред които хипотезата на Какея и хипотезата за ограничението на Стайн.

За да гарантира прецизност, екипът е формализирал доказателството чрез софтуерната система Lean, интерактивен инструмент за верификация на математическа логика.

Пълният текст, както на естествен език, така и във формализиран компютърен код, вече е публикуван в платформата GitHub.

Разклащане на основите на изчислителната сложност

В компютърните науки моделите на OpenAI са успели да опровергаят Хипотезата за експоненциалното време (Exponential Time Hypothesis, ETH).

Това е основополагащо допускане в теорията на изчислителната сложност, свързано с трудността при решаване на булеви формули.

Върху него се градят множество изчисления в теорията на графите, компютърната геометрия, базите данни и биоинформатиката.

Опровергаването му може да наложи цялостно преразглеждане на теоретични модели в тези дисциплини.

Процесът по независима проверка ще бъде ръководен лично от авторите на хипотезата – Ръсел Импаляцо и Рамамохан Патури.

Паралелно с това компанията Anthropic представи свой доклад по същата тема. Нейният модел Claude е стигнал до идентични изводи напълно автономно за броени дни, изразходвайки 14 милиона токена без човешка намеса.

Квантова физика и „Задачите на хилядолетието“

Третият научен пробив е фокусиран върху математическите основи на квантовата теория на полето.

Моделите са извели доказателства за съществуването на взаимодействащи теории с калибровъчни полета и фермиони в четириизмерно пространство. Включително квантовата хромодинамика, описваща силното ядрено взаимодействие.

Изследването засяга и теорията на Янг–Милс и проблема за „масовата празнина“ (mass gap), една от седемте нерешени „Задачи на хилядолетието“.

Преди физичните резултати да бъдат публично оповестени, те ще преминат през детайлен анализ от експертна група под ръководството на нобеловия лауреат Дейвид Грос.

Верификация и скептицизъм сред учените

За да осигури обективност, OpenAI обяви, че трите изследователски групи ще работят напълно независимо, а учените ще имат пълната свобода да публикуват своите заключения.

Технологичният гигант дарява 5 милиона долара на фондация „Саймънс“ (Simons Foundation) за организиране на научни конференции и семинари, посветени на обстойната проверка на новите данни.

Предпазливостта на академичната общност е напълно обяснима. През септември OpenAI обяви, че моделът Astra е решил уравненията на Навие–Стокс, друга от „Задачите на хилядолетието“.

Прибързаната публикация тогава предизвика сериозно недоволство сред учените, които обвиниха AI компаниите в агресивен PR за сметка на академичната прецизност.

Впоследствие 25 носители на престижния Филдсов медал излязоха с отворено писмо, предупреждавайки, че надпреварата между технологичните лаборатории застрашава интегритета на математическата наука.