Астрономи избраха първите 27 екзопланети за наблюдения с телескопа „Лазули“
Специалистите вече подготвиха първия списък с космически цели за новата частна обсерватория „Лазули“.
Проектът, който разчита изцяло на филантропско финансиране, ще се фокусира върху газови гиганти в орбита около близки звезди.
Учените планират да ги заснемат чрез отразената от тях светлина. Подход, който открива възможност за изследване на по-стари и студени планети, оставащи досега невидими за съществуващите технологии за директни снимки.
По-голям от „Хъбъл“
Зад амбициозното начинание застават бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит и съпругата му Уенди чрез фондацията Schmidt Sciences.
Президентът на организацията Стюарт Фелдман отбелязва пред Scientific American, че това е първата пълномащабна космическа обсерватория, изградена изцяло с частни средства.
Телескопът разполага с главно огледало с диаметър от 3 метра, което значително надминава 2,4-метровото огледало на „Хъбъл“.
Сред трите му основни инструмента е включен коронограф, специално разработен за наблюдение на планети извън Слънчевата система.
Списък с 27 газови гиганта
Подборът на целите е дело на Логан Пиърс от Мичиганския университет и Юън Дъглас от обсерваторията „Стюард“ към Университета на Аризона.
Трудът им е публикуван като предварителен доклад в платформата arXiv и все още не е преминал през независимо научно рецензиране.
Всички включени 27 обекта са газови гиганти, като сред най-перспективните са 14 Herculis b и Beta Pictoris b – една от първите директно заснети екзопланети.
Критериите за подбор изискват планетите да обикалят около ярки звезди и да имат отлично изчислени траектории.
Точното познаване на орбитата позволява на астрономите да предвидят кога даден свят ще се намира на достатъчно разстояние от звездата си, за да не бъде засенчен от блясъка ѝ.
Всяко наблюдение изисква десетки или дори стотици часове, което изключва правото на грешка при планирането.
Отразена светлина вместо топлинно излъчване
До момента преките изображения на екзопланети разчитаха предимно на тяхното собствено инфрачервено (топлинно) излъчване, запазено от етапа на формирането им.
Поради това досега се наблюдаваха предимно млади гиганти, тъй като с времето планетите изстиват и светлината им отслабва.
Отразената видима светлина обаче не намалява с възрастта на космическите тела.
Тъй като нейните вълни са по-къси от инфрачервените, получените кадри са по-детайлни и позволяват заснемането на обекти, разположени по-близо до своите звезди.
Коронографът на „Лазули“ ще блокира ослепителната светлина на централната звезда.
Без тази технология екзопланетите биха били напълно невидими, тъй като яркостта им е между 10 милиона и 1 милиард пъти по-слаба от звездната.
За сравнение, Земята е десет милиарда пъти по-бледа от Слънцето, което означава, че обсерваторията няма да може да открива двойници на нашата планета.
Според Universe Today част от обектите ще бъдат наблюдавани паралелно с коронографа на бъдещия телескоп „Нанси Грейс Роман“ и инфрачервения инструмент METIS на Екстремно големия телескоп (ELT).
Комбинирането на данни от различни дължини на вълната ще предостави на учените цялостен поглед върху състава на техните атмосфери.
От Schmidt Sciences не разкриват точния бюджет. Но оценяват разходите на стотици милиони долари. Това е приблизително около една десета от цената на водеща мисия на НАСА като „Джеймс Уеб“, чието изграждане надхвърли 10 милиарда долара.
Оптимизацията на разходите се постига чрез използване на готови търговски компоненти и сглобяване на апарата във Флорида, непосредствено до стартовата площадка.
Британската компания SSTL изгражда спътниковата платформа, съобщава SpaceNews.
Въпреки че ракетата носител все още не е официално обявена, изстрелването ще се проведе от Кейп Канаверал. От площадка, използвана от Relativity Space, компания, ръководена от самия Ерик Шмит.
Проектът няма комерсиална насоченост и всички научни данни ще стават публично достъпни само дни след заснемането им.
Мисията е насрочена най-рано за 2028 г.
Дотогава първоначалният списък с цели може да претърпи промени, тъй като за някои кандидати тепърва предстои да се измери орбиталният наклон.
След потвърждаването им те биха могли да се превърнат в приоритетни обекти за наблюдения.

