Учени хвърлиха нова светлина върху уникалния остатък от свръхнова Pa 30. Нейната структура наподобява гигантска „огърлица от перли“, а в самия ѝ център пулсира изключително рядка звезда зомби.

Небесният феномен е резултат от мощна звездна експлозия, наблюдавана с просто око от земните жители преди близо 850 години.

Обектът Pa 30 е единственият по рода си остатък от свръхнова в Млечния път с подобна специфична форма, напомняща разцъфнало глухарче от газови нишки и отломки.

За първи път той е идентифициран през 2013 г. от любител астроном. След това изследователите го свързват с исторически хроники от 1181 г., водени независимо в японски, китайски и арабски източници.

Това го прави една от едва петте свръхнови, документирани в човешката история преди изобретяването на телескопа.

„Достоверните исторически свидетелства за звездни експлозии датират едва от около хилядолетие. Напълно възможно е в дълбините на нашата галактика да се спотайват още подобни останки,“ твърди д-р Илария Каяцо от Института за наука и технологии в Австрия.

Свръхновата, родила Pa 30, принадлежи към редкия клас Type Iax

При стандартните свръхнови от тип Ia бяло джудже поглъща материя от звезда придружител като космически вампир. Това в крайна сметка води до термоядрена детонация и пълно унищожение на звездата.

При тип Iax обаче експлозията не разрушава тялото изцяло. Остава частично оцеляло, разкъсано ядро, популярно сред учените като „звезда зомби“.

Газови „перли“ с мащабите на Слънчевата система

Pa 30 представлява отлична естествена лаборатория за изследвания.

Разположен на около 7500 светлинни години от Земята, обектът е сравнително близо по космически стандарти в сравнение с галактическия център, отдалечен на 26 000 светлинни години.

Близостта му позволява наблюдения с висока разделителна способност.

С помощта на телескопа Gemini North изследователският екип установява, че по протежение на газовите нишки са разположени плътни възли, наподобяващи нанизани перли.

Мащабите им са поразителни. Всеки отделен възел е достатъчно голям, за да побере орбитата на най-отдалечената планета в нашата система, Нептун, цели 10 пъти.

„Цялата планетарна област на Слънчевата система би могла да се помести във всеки отделен възел около десет пъти, и то с резерв,“ обяснява Каяцо.

Друго ключово откритие е фактът, че оцелялата звезда зомби лежи почти идеално в геометричния център на остатъка.

Тъй като подобни катаклизми обикновено придават силен тласък и изхвърлят останките встрани, централната позиция показва, че експлозията от 1181 г. е била изключително симетрична с минимално странично ускорение.

„При експлозиите импулсът се запазва. Ако взривът е симетричен, изхвърлената материя също е балансирана и оцелялата звезда не получава силен удар. Измерихме точна горна граница за скоростта на звездата и тя се оказа минимална. Тя на практика почти не се движи.“

Учените очакват научените уроци от Pa 30 да послужат като ориентир при идентифицирането на други остатъци от свръхнови тип Iax в Млечния път и близките галактики.

Резултатите от проучването са публикувани в научното издание The Astrophysical Journal.