Сутринта на 21 октомври 1966 г. уелското минно селище Аберфан става жертва на една от най-тежките трагедии в мирната история на Великобритания.

След дни на проливни дъждове огромно сгуроотвалище от близката въглищна мина се свлича по склона, затрупвайки местното начално училище подтонове черна маса. Бедствието отнема живота на 144 души, сред които 116 деца.

Местните жители от години изразяват опасения относно стабилността на насипите над домовете им, но част от знаците преди инцидента придобиват мистичен оттенък.

Ден преди срутването 8-годишният Пол Дейвис рисува фигури на мъже, които копаят в склона, надписвайки листа с думите „Краят“.

През същата седмица 10-годишната Ерил Мей Джоунс споделя на майка си, че е сънувала как „нещо черно“ поглъща училището ѝ.

И двете деца намират смъртта си под калния поток на следващия ден.

Подсъзнанието като двигател на необяснимото

Според проучване на американския психолог д-р Олафур С. Палсон подобни „аномални преживявания“ – събития, изглеждащи отвъд рамките на конвенционалната наука – всъщност не са изолирани феномени, а широко разпространена човешка реалност.

Хората, които редовно съобщават за предчувствия, дежавю, интуитивни прозрения или усещания за излизане извън тялото, често споделят общи психологически черти.

Изследването, публикувано в Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice, свързва тези възприятия с когнитивна характеристика, наречена „подсъзнателна свързаност“. Това е степента на взаимодействие между съзнателната мисъл и процесите в подсъзнанието.

Резултатите показват, че хората с по-висока степен на такава връзка значително по-често преживяват следните състояния:

• Дисоциация: психологическо състояние на временно откъсване от собствените мисли, спомени, емоции или усещане за идентичност.
• Магическо мислене: убеждението, че вътрешните мисли или ритуали могат пряко да въздействат върху външния физически свят.
• Абсорбция: способност за пълно потапяне в определено занимание или мисъл, водещо до загуба на представа за време и пространство.
• Интуитивно мислене: формиране на заключения и решения въз основа на вътрешен усет и непосредствено разбиране, вместо на логически анализ.
• Необичайни синхроничности: възприемане на съвпадения между събития като дълбоко свързани и изпълнени със смисъл, въпреки ниската вероятност за това.

„При определени индивиди съществува много по-силна връзка с несъзнаваните пластове на ума. В тяхното ежедневие съзнанието и подсъзнанието си взаимодействат в необичайно висока степен“, пояснява проф. Палсон от университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

Модел на ума и мозъчна активност

За целите на изследването д-р Палсон анкетира над 2000 пълнолетни граждани в САЩ чрез специално разработена скала за въздействие на мислите (Thought Impact Scale).

Участниците оценяват честотата и силата на различни свои ментални състояния – от автоматични мисли и емоционален резонанс до телепатични усещания и сънища с характер на предчувствие.

Данните очертават категорична зависимост: високите нива на подсъзнателна свързаност правопропорционално корелират с честотата на аномалните възприятия.

Подобно на базовите личностни черти като екстровертността или невротизма, подсъзнателната свързаност е относително стабилна през целия живот на индивида.

Разликата се корени в начина, по който всеки човек интерпретира сигналите на паметта, интуицията и случайните събития.

Хората с по-активен достъп до подсъзнанието си вероятно регистрират фини детайли и закономерности, които мнозинството пренебрегва.

Статистиката показва, че между 84% и 86% от възрастните хора периодично преживяват поне един тип подобно необичайно явление.

Невробиолозите предполагат, че ключова роля тук играе т.нар. мрежа по подразбиране на мозъка (Default Mode Network), която е най-активна по време на бленуване, самонаблюдение и покой.

Засилената комуникация между мозъчните зони, отговарящи за емоциите, спомените и прогнозирането на бъдещи събития, може да обясни изключителната яркост на така наречените пророчески предчувствия.

Това повдига и по-широкия въпрос дали изострената интуиция и доверието във вътрешния усет не представляват специфично еволюционно предимство, усъвършенствано да предупреждава за скрити заплахи преди съзнателният разум да ги осмисли.

Необичайните преживявания и усещането за дежавю може би помагат на хората да разпознават фини закономерности в заобикалящия ги свят, смята изследователят Палсон.

Съществува обаче и далеч по-прозаично обяснение: подобни предчувствия често се дължат на избирателната памет.

Склонни сме да помним моментите, в които предположенията ни са се сбъднали, докато напълно пренебрегваме безбройните пъти, когато сме сгрешили.

Човешкият мозък запечатва ярките, емоционално наситени събития и заличава баналното ежедневие.

Така хиляди сънища потъват в забрава, но онзи единствен, съвпаднал с последвала трагедия, остава неизличим в съзнанието.

В този ред на мисли предчувствието едва ли представлява мистичен поглед в бъдещето

По-скоро става дума за способността на ума да улавя и обработва неосъзнато фини сигнали от средата.

По този начин необяснимото се оказва естествен инструмент за ориентация в реалността, а не явление извън нейните граници, пише Ейдриън Бърнард в popularmechanics.