Нова научна концепция предлага категорично разграничаване на понятия, които психологията смесва в продължение на повече от век.

Според невроучения Антонио Дамазио емоциите са публична проява – своеобразен театър, който служи за социален сигнал към околните.

Чувствата, от своя страна, са строго индивидуални състояния на ума, предназначени за един-единствен зрител – самият човек.

Ученият Вала допълва тази рамка с трети ключов компонент. А именно – несъзнаваната обработка на сигнали в дълбоките структури на мозъка, която се активира много преди да осъзнаем или демонстрираме каквото и да било.

Тази тристепенна структура – първична обработка, чувство и емоция – се предлага като общ стандарт за всички науки за мозъка и психиката.

Повод за дискусията е задълбочаващата се криза около самото понятие „емоция“, превърнало се в удобен обобщаващ термин за несъзнавани мозъчни реакции, телесни промени, субективни преживявания и мисловна дейност.

Подобно объркване има висока цена в практиката. Отговорите в психологическите въпросници често се разминават с реалните физиологични показатели като пулс и мускулна активност на лицето.

В терапията това води до опити за вербално повлияване на първични телесни реакции – например при панически отговор след травма, където думите са безсилни.

Проблемът засяга пряко и системите за изкуствен интелект, разработвани за разпознаване на емоции.

Въвеждането на точни граници би преобразило съвременната психиатрия, убеден е Вала.

Нарушенията могат да се търсят на три отделни нива:

• при несъзнаваната обработка на сигнали;
• при осъзнаването на собствените чувства (като алекситимията – неспособността за разпознаване и описване на преживяванията);
• при външния израз на емоциите.

Всяко от тези нива изисква специфични методи за въздействие – от медикаменти и неврофийдбек до целенасочено развиване на социални умения.

„Интелектуалната леност доведе до това с една-единствена дума – «емоция» – да се описва целият вътрешен свят на човека. Подобна употреба е неприемлива“, категорични са Антонио и Хана Дамазио.

Дебатът за същността на емоциите продължава повече от столетие

Чарлз Дарвин ги определя като вродени сигнали, осигуряващи оцеляването, докато по-късни теории ги разглеждат ту като продукт на мисълта, ту като културен конструкт.

Самият Дамазио е добре познат с фундаменталния си труд „Грешката на Декарт“ и хипотезата за соматичните маркери, разкриваща решаващата роля на чувствата при вземането на решения.