Европа срещу Енцелад: Къде в Слънчевата система може да се крие извънземен живот?
Въпросът за съществуването на извънземен живот скоро може да получи своя отговор благодарение на изследванията на спътниците на Юпитер.
Космическите проучвания около Сатурн обаче остават доста по-сложно и отдалечено във времето предизвикателство.
Дълги години Марс бе смятан за основния кандидат за откриване на извънземни форми на живот.
Натрупаните до момента данни сочат, че в своето далечно минало Червената планета действително може да е поддържала микроби, но дали това е така и днес остава отворен въпрос.
Поради тази причина през последните години астробиолозите насочват все по-голямо внимание към масивните ледени спътници на газовите гиганти Юпитер и Сатурн, пише IFLScience.
В центъра на това научно дирене са два конкретни свята
А именно – юпитеровата луна Европа и сатурновият спътник Енцелад.
Според съвременните модели под плътните им ледени обвивки се простират глобални океани от течна вода с дълбочина от десетки до стотици километри.
Наличието на течна вода обаче е само едно от условията. За поддържането на биосфера са нужни също подходящи химични елементи и сигурен източник на енергия.
Земният опит показва, че в най-мрачните океански дълбини кипи живот, захранван от хидротермални източници.

Подобна среда вероятно съществува и в недрата на Енцелад.
В полза на тази хипотеза са и водно-газовите гейзери, изригващи през пукнатините в леда му, в които вече бяха идентифицирани сложни органични молекули. Което пък е ключов индикатор за потенциална обитаемост.
За разлика от Енцелад, последните наблюдения на Европа показват, че условията в нейния подповърхностен океан може да са по-малко гостоприемни. Макар възможността за наличие на микроорганизми да остава напълно реална.

Дали юпитеровите луни крият следи от живот ще стане ясно в началото на следващото десетилетие.
Тогава до системата на Юпитер ще достигнат две мащабни мисии – апаратът Europa Clipper на НАСА и сондата JUICE на Европейската космическа агенция (ЕКА), които ще проведат детайлни проучвания на местната среда.
Ситуацията около Сатурн се развива по друг сценарий
Макар Енцелад да изглежда като най-перспективната цел за астробиологията, следващата голяма стъпка на НАСА е насочена към мисията Dragonfly, която ще изследва Титан. Най-големият спътник на планетата, отличаващ се с богатство от органични съединения и вероятен подземен океан.
От своя страна ЕКА подготвя самостоятелна мисия специално до Енцелад с цел директно търсене на биологични маркери.
Реализацията на този проект обаче се очаква едва в началото на 50-те години на настоящия век.

