Въпросът за съществуването на извънземен живот скоро може да получи своя отговор благодарение на изследванията на спътниците на Юпитер.

Космическите проучвания около Сатурн обаче остават доста по-сложно и отдалечено във времето предизвикателство.

Дълги години Марс бе смятан за основния кандидат за откриване на извънземни форми на живот.

Натрупаните до момента данни сочат, че в своето далечно минало Червената планета действително може да е поддържала микроби, но дали това е така и днес остава отворен въпрос.

Поради тази причина през последните години астробиолозите насочват все по-голямо внимание към масивните ледени спътници на газовите гиганти Юпитер и Сатурн, пише IFLScience.

В центъра на това научно дирене са два конкретни свята

А именно – юпитеровата луна Европа и сатурновият спътник Енцелад.

Според съвременните модели под плътните им ледени обвивки се простират глобални океани от течна вода с дълбочина от десетки до стотици километри.

Наличието на течна вода обаче е само едно от условията. За поддържането на биосфера са нужни също подходящи химични елементи и сигурен източник на енергия.

Земният опит показва, че в най-мрачните океански дълбини кипи живот, захранван от хидротермални източници.

Подобна среда вероятно съществува и в недрата на Енцелад.

В полза на тази хипотеза са и водно-газовите гейзери, изригващи през пукнатините в леда му, в които вече бяха идентифицирани сложни органични молекули. Което пък е ключов индикатор за потенциална обитаемост.

За разлика от Енцелад, последните наблюдения на Европа показват, че условията в нейния подповърхностен океан може да са по-малко гостоприемни. Макар възможността за наличие на микроорганизми да остава напълно реална.

Дали юпитеровите луни крият следи от живот ще стане ясно в началото на следващото десетилетие.

Тогава до системата на Юпитер ще достигнат две мащабни мисии – апаратът Europa Clipper на НАСА и сондата JUICE на Европейската космическа агенция (ЕКА), които ще проведат детайлни проучвания на местната среда.

Ситуацията около Сатурн се развива по друг сценарий

Макар Енцелад да изглежда като най-перспективната цел за астробиологията, следващата голяма стъпка на НАСА е насочена към мисията Dragonfly, която ще изследва Титан. Най-големият спътник на планетата, отличаващ се с богатство от органични съединения и вероятен подземен океан.

От своя страна ЕКА подготвя самостоятелна мисия специално до Енцелад с цел директно търсене на биологични маркери.

Реализацията на този проект обаче се очаква едва в началото на 50-те години на настоящия век.