Астронавтите, които са имали шанса да стъпят на лунната повърхност, споделят едно и също неочаквано наблюдение. Естественият спътник на Земята мирише отчетливо на изгорял барут.

В открития космос подобен аромат е невъзможно да бъде усетен през херметичните костюми. Лунният реголит обаче притежава изключително висока адхезия. Той полепва плътно по обувките, ръкавиците и скафандрите.

Колкото и старателно екипажите да се опитвали да го почистят, финият прах неизбежно прониквал във вътрешността на лунния модул.

След като налягането в каютата се нормализирало и шлемовете били свалени, астронавтите моментално усещали натрапчивата миризма, която дори оставяла специфичен вкус върху небцето.

Чарли Дюк от мисията „Аполо 16“ докладва по радиовръзката: „Миризмата е изключително силна. За мен това си е истински барут.“

Командирът на „Аполо 17“ Джийн Сърнан допълва картината, заявявайки, че въздухът наподобява момента след току-що произведен изстрел от карабина.

Преди тях Бъз Олдрин описва феномена като мирис на угаснало огнище или напоени с вода дървени въглища.

Истинската изненада обаче идва с полета на „Аполо 17“

Харисън Шмит – единственият професионален геолог, стъпил на Луната – сваля шлема си след първата разходка по повърхността и веднага получава силен пристъп на алергия със запушен нос и възпаление.

Това остава първият регистриран случай на извънземна „сенна хрема“ в историята.

По-късно Шмит се шегува, че колегите му военни пилоти най-вероятно са изпитали същите симптоми, но просто са премълчали от професионална гордост.

Голямата научно доказана загадка се крие в химическия състав: лунният прах няма нищо общо с барута.

Близо 50% от него се състои от силикатно микростъкло, образувано от милиарди години метеоритни удари, стопявали скалната маса.

Ако към този прах се поднесе пламък, не следва абсолютно никаква реакция.

Как тогава се появява силният барутен мирис?

Водещата научна теория сочи, че в пълния вакуум на Луната частиците не са подложени на ерозия от въздух или вода.

Всяка прашинка е микроскопично острие с оголени, разкъсани химични връзки.

При внезапен контакт с наситения с кислород и влага въздух в космическия кораб тези нестабилни структури мигновено влизат в оксидационна реакция. Тя наподобява микроскопично и невидимо горене.

Шмит дори успява да засече точния интервал: от началото на херметизацията в кабината до първия отчетлив барутен мирис изминават точно седем минути.