Китай за първи път представи официален график с конкретни срокове за изпращането на свои астронавти на Луната до 2030 година.

Планът предвижда три предварителни изпитателни полета без екипаж, като за разлика от мисията „Аполо 8“ на НАСА, китайската стратегия не включва предварителен пилотиран полет около естествения ни спътник.

Трите стъпки към лунната повърхност

Последователността на предстоящите мисии бе разкрита на 31 октомври по време на Седмата академична конференция по пилотирана космонавтика в Пекин от главния конструктор на китайската лунна програма Уан Сян.

Въпреки че държавната телевизия CCTV съобщи за етапите без конкретни дати, времевата рамка беше представена на презентационните слайдове по време на форума.

Според разпространения план в началото на 2027 г. ракетата „Чанчжън-10А“ ще изведе в околоземна орбита новия космически кораб „Мънджоу“ без екипаж.

Апаратът за този полет вече се намира на космодрума Уенчан на остров Хайнан

През 2028 г. по-мощната ракета „Чанчжън-10“ ще изпрати към Луната спускаемия модул „Ланюе“. Той ще извърши автономно кацане и излитане от лунната повърхност.

Година по-късно двата апарата ще бъдат изстреляни едновременно с две отделни ракети и ще се скачат в орбита около Луната.

Едва след успешното изпълнение на тези тестове ще се пристъпи към пилотиран полет.

Схемата с двойно изстрелване се налага поради липсата на ракета, способна да отправи едновременно кораба и лунния модул към Луната.

По план двама от тримата астронавти ще преминат в модула „Ланюе“ и ще кацнат на повърхността. А след приключване на задачите ще се върнат на борда на „Мънджоу“ за обратния път към Земята.

Автоматизирани генерални репетиции

Уан Сян аргументира избрания подход с два основни принципа. Всяка операция край Луната първо се тества в околоземна орбита (включително на станция „Тянгун“), а всяко действие на бъдещия екипаж първоначално се отработва от безпилотни апарати.

Мисията на „Ланюе“ ще провери всички критични технологии. От скачването и кацането до повторното излитане и маневрите в лунна орбита, като едновременно с това ще достави и научна апаратура.

Този подход се различава съществено от американската програма „Аполо“. При нея НАСА изпрати два пилотирани полета до Луната преди историческото кацане през 1969 г. А екипажът на „Аполо 10“ се спусна на едва 15 км над повърхността.

Пекин залага изцяло на роботизирани симулации. Пилотираните полети на „Мънджоу“ преди кацането ще се ограничат до мисии в ниска околоземна орбита.

Надпреварата за Луната

Паралелно с това НАСА планира своето завръщане на Луната с мисията Artemis IV за 2028 г. Това е с около година преди китайския график.

Въпреки че ракетата SLS и корабът Orion разполагат с дългогодишна история на разработка и изпитания, забавянията при лунните спускаеми модули на частните партньори SpaceX и Blue Origin биха могли да отложат американското кацане до 2030 г. или дори по-късно.

За да ускори темпото, администраторът на НАСА Джаред Айзекман получи широки правомощия от Белия дом и Конгреса и като вече предприе оптимизации в програмата. Включително отмяна на първоначалните планове за станцията Lunar Gateway и промяна на профила на полета на Orion в помощ на спускаемия апарат на Blue Origin.

Първото кацане обаче ще бъде само отправна точка.

И двете космически сили вече насочват ресурсите си към Южния полюс на Луната. Имат амбицията да изградят постоянни бази и дългосрочно човешко присъствие през следващото десетилетие.

Снимка: AI