На около 30 км под Апенинските планини в Италия се развива бавен и невидим за човешкото око процес. А именно – разслояване на земната кора.

Дълбоките скални пластове постепенно се отделят и потъват в земната мантия.

Според ново научно изследване именно това явление обяснява защо планинската верига продължава да се издига, да се деформира и да поддържа висока сеизмична активност.

Проучването е ръководено от професора по структурна геология и тектоника към Флорентинския университет Стефано Тавани и бе публикувано в Il Messaggero.

В него се посочва, че водеща роля в съвременната динамика на Апенините играе феноменът деламинация. Процес, при който долният, по-плътен слой на земната кора се откъсва от по-горните пластове.

Ефектът на „разкопчаващия се цип“

Анализът показва, че под Апенините долната част на земната кора на Адриатическата микроплоча бавно се отделя. И потъва в дълбините на мантията.

Геолозите сравняват този процес с отварянето на цип, който постепенно напредва от запад на изток.

Геоложките модели сочат, че явлението е започнало преди около 10 милиона години. Но е придобило критично значение през последните два милиона години.

Досега оформянето на Апенините се обясняваше предимно с разширяването на Тиренския басейн на запад и компресията на кората на изток.

Въпреки че преди около 2 милиона години тези основни тектонски сили значително отслабнаха, деформациите и земетресенията не спряха.

Новият модел дава логичен отговор на въпроса защо сеизмичната активност в района остава толкова интензивна.

Движение тип „акордеон“ под повърхността

За да проследят детайлно подземните процеси, специалистите са обединили данни от три десетилетия GPS наблюдения, сателитни радарни снимки от мисията Sentinel (2019–2023 г.), каталози с данни за трусове и исторически геоложки реконструкции.

Резултатите очертават разнопосочни движения на земната кора в отделните части на планинския масив:

• Във вътрешността на Апенините: земната кора се разтяга със скорост от около 4 мм годишно.
• В посока долината на река По и Адриатическо море: наблюдава се свиване от порядъка на 2 мм на година.

Учените описват това механично поведение като свиване и разтягане на акордеон.

В зависимост от това дали дълбоките скални блокове вече са се откъснали, или все още теглят повърхността надолу с масата си, отделни райони постепенно се издигат или слягат.

Какво означава откритието за сеизмичния риск?

Макар новият модел да разкрива механиката на активните разломи и произхода на напрежението в региона, той не позволява прогнозирането на точния момент или епицентър на бъдещи земетресения.

Тъй като разслояването протича на десетки километри под земята, то не може да бъде наблюдавано пряко, а се реконструира чрез сателитни и геофизични данни.

В мащабното проучване участват екипи от Римския университет „Сапиенца“, университетите в Пиза и Палермо, както и Националният институт по геофизика и вулканология на Италия (INGV).

Благодарение на съвременните технологии изследователите успяват да дадат отговор на въпроси, които научната общност поставя още от 70-те години на миналия век.