Индийската ISRO завърши успешно етапа на проектна оценка и премина към същинското производство на апаратурата за мисията до Венера – „Venus Orbiter Mission“ (VOM).

Стартът на първата индийска експедиция към Венера остава насрочен за март 2028 година

Основната цел е мащабно изследване на повърхността, плътната атмосфера и въздействието на слънчевия вятър.

С финализирането на инженерните проверки проектът навлиза в ключова фаза.

Предстои сглобяването и пълната интеграция на системите на космическия апарат, последвани от серия комплексни тестове преди полета.

За извеждането на сондата в междупланетно пространство ISRO ще разчита на най-тежката си ракета-носител – LVM3.

В Индия мисията е известна още като „Шукраян“ (от санскритската дума „Шукра“, означаваща Венера).

Научен арсенал и технологични възможности

Научният комплекс на сондата включва общо 19 специализирани прибора: 16 собствена индийска разработка, два с международно участие и един изцяло чуждестранен.

Те ще извършват подробен анализ на релефа, подповърхностните слоеве, динамиката на облачната покривка, йоносферата и радиационната среда.

Сред водещите инструменти е радарът със синтетична апертура VSAR, работещ в S-диапазона.

Той ще позволи сканиране през непроницаемия слой от облаци и създаване на глобална топографска карта с резолюция от 20 до 30 метра. Радарните данни ще помогнат на учените да идентифицират съвременна вулканична активност, горещи точки и ударни кратери.

В рамките на международното сътрудничество на борда ще бъде инсталиран и руският спектрометър VIRAL, създаден от Института за космически изследвания към РАН.

Уредът е предназначен за измерване на вертикалните профили на температурата, плътността и химическия състав на атмосферата. Включително концентрациите на въглероден диоксид, въглероден оксид, водна пара и серен диоксид, както и скоростта на ветровете на голяма надморска височина.

Орбитална траектория и предизвикателства

След изстрелването с LVM3 апаратът първоначално ще заеме силно издължена околоземна орбита, откъдето ще се насочи към Венера.

Пристигайки до целта, сондата ще се установи на първоначална елиптична орбита с параметри приблизително 500 × 60 000 километра.

Следва прилагането на сложната техника „аеродинамично спиране“ (aerobraking).

В рамките на 6 до 8 месеца апаратът ще използва триенето в горните слоеве на венерианската атмосфера, за да коригира постепенно височината си, без да изразходва големи количества гориво.

Крайната работна орбита ще бъде с параметри около 200 × 600 километра и наклон от близо 90 градуса, което ще осигури оптимални условия за петгодишната научна програма.

Защо Индия насочва поглед към Венера?

Въпреки че е близка по размери и маса до Земята, днес Венера представлява една от най-екстремните среди в Слънчевата система.

Температура на повърхността от близо 460 °C, атмосферно налягане 92 пъти по-високо от земното и атмосфера, съставена почти изцяло от въглероден диоксид.

Учените се надяват мисията да хвърли светлина върху въпроса защо две планети с близък генезис са поели по толкова радикално различни пътища на еволюция.

Индийското правителство официално одобри проекта през септември 2024 г. с бюджет от около 12,36 милиарда рупии, покриващ разработката, приборите и изстрелването.

След успехите с експедициите до Луната и Марс, „Шукраян“ бележи поредната голяма стъпка за азиатската държава в изследването на далечния космос.