Русия планира през 2027 г. да определи окончателната техническа концепция за ядрена електроцентрала, предназначена за Луната.

В момента експертите анализират пет различни варианта на енергийното съоръжение с мощност до 10 киловата.

Очаква се реакторът да бъде въведен в експлоатация в средата на 30-те години на века и да осигури надеждно захранване за бъдещата лунна инфраструктура.

Информацията бе оповестена от генералния директор на държавната корпорация „Росатом“ Алексей Лихачов след проведено съвещание за развитието на космическия сектор.

В разработката си сътрудничат специалисти от „Росатом“, Националния изследователски център „Курчатовски институт“ и Руската академия на науките.

Основните различия между разглежданите концепции са свързани с метода за преобразуване на енергията.

Част от инженерните решения предвиждат директно генериране на електричество от ядрената енергия, докато други залагат на турбинни системи.

След финализирането на избора през 2027 г. проектът ще навлезе в следващия си практически етап.

Защо бъдещата лунна база се нуждае от ядрен реактор

Използването на атомен източник на енергия е ключово решение за поддържане на непрекъсната работа на съоръженията на лунната повърхност.

Макар соларните панели да функционират ефективно при пряка слънчева светлина, лунната нощ продължава около две земни седмици. В полярните области условията са още по-тежки, тъй като редица кратери остават в постоянна сянка.

Автономната централа трябва да гарантира непрекъснато електрозахранване за изследователска апаратура, роботизирани апарати и поддържащи модули.

В по-дългосрочен план подобни инсталации биха могли да се превърнат в гръбнака на постоянна обитаема база.

Въпреки това мощността от 10 kW остава сравнително скромна. Този капацитет ще бъде достатъчен за научни и базови нужди, но няма да позволи осъществяването на мащабни индустриални дейности, като преработка на суровини или производство на ракетно гориво и кислород на място.

Логистика и доставка чрез три космически мисии

Проектът за лунната енергийна система се развива по договор между „Роскосмос“ и НПО „Лавочкин“ с хоризонт за изпълнение до 2036 г.

Той обхваща цялостния цикъл -от проектиране и наземни изпитания до летателни тестове и монтаж на повърхността на естествения ни спътник.

Предварителният план предвижда реализирането на три отделни полета в периода между 2033 и 2035 г.

Първите две мисии ще доставят спомагателното оборудване и инфраструктурните модули, а третата ще транспортира самия реакторен блок.

Съоръжението ще захранва както националната руска лунна програма, така и проектите в рамките на Международната научна лунна станция, която се разработва в сътрудничество с Китай и остава отворена за чуждестранни партньори.

Предстоящият избор на инженерна концепция през 2027 г. е ключова стъпка, макар срокът за въвеждане в експлоатация към средата на 30-те години засега да остава само ориентировъчен.

Снимка: AI